ТЕКСТ 10
парбхӯтер адхармася
тамасаш чпи пашчима
ньо нада-надӣн ча
готрм астхи-сахати
парбхӯте – на отчаянието; адхармася – на безнравствеността; тамаса – на невежеството; ча – и; апи – както и; пашчима – гърбът; ня – на вените; нада – големите реки; надӣнм – малките реки; ча – също; готрм – планините; астхи – кости; сахати – струпани.
Гърбът на Бога е място на всички видове отчаяние и невежество, а също и на безнравствеността. От вените му извират големите и малките реки, а върху костите му са струпани огромните планини.
За да се опровергае безличностната концепция за Бога, тук е предложен последователен анализ на анатомията и физиологията на трансценденталното тяло на Върховната Божествена Личност. От даденото описание на тялото на Бога (на вселенската му форма) става ясно, че формата на Бога се различава от формите, които са ни познати от материалния свят. Но при всички случаи Той не е лишена от форма пустота. Невежеството е гърбът на Бога, затова невежеството на глупаците също не може да съществува отделно от тялото му. Тъй като тялото на Бога е пълното цяло, в което се включва всичко съществуващо, човек не може да заяви, че Богът има само безличностна природа. Тъкмо обратното, Той е едновременно и безличностен, и личностен – това е съвършеното описание на Бога. Божествената Личност е изначалният аспект на Бога, а безличностната еманация е отражение на трансценденталното му тяло. Личностите, които имат щастието да видят лицето на Бога, могат да осъзнаят личностния му аспект, докато обърканите хора, които стоят откъм невежата страна Бога, т.е. които виждат само гърба му, осъзнават Бога в безличностния му аспект.