ТЕКСТ 20

В тази шлока от Шрӣмад Бхгаватам е описана кулминацията, до която води системата на варшрама дхарма, още сантана-дхарма. Най-висшето благо, с което тя може да дари човека, е да го научи как да се освободи от привързаността си към половия живот, защото половото наслаждение е единствената причина, заради която раждане след раждане продължава обусловеното съществуване в материалното битие. Цивилизацията, в която не се ограничава половият живот, е изключително низша цивилизация, тъй като в подобна среда душата не може да се освободи от клетката на материалното тяло. Раждането, смъртта, старостта и болестите са свързани с материалното тяло и не засягат по никакъв начин душата. Но докато се насърчава телесната привързаност към сетивното наслаждение, индивидуалната душа е принудена да се ражда и да умира отново и отново, сменяйки като дрехи материалните си тела, които са подчинени на закона за унищожението.

Системата варшрама дава на последователите си най-висшето благо на човешкия живот, като от степента брахмачаря започва да ги учи да спазват обет за полово въздържание. Животът в брахмачаря е предназначен за хората, които се учат да следват този обет. Младежите, които не са изпитвали вкуса на половия живот, лесно могат да следват обета за полово въздържание, а щом веднъж приемат този жизнен принцип, те с лекота ще напредват към най-висшето съвършенство, царството на трите четвърти от енергията на Бога. Вече обяснихме, че в космоса на трите четвърти от енергията на Бога няма смърт и страх и живото същество се наслаждава на съвършен живот, изпълнен с щастие и знание. Семейният човек, който е привързан към семейния живот, лесно ще може да изостави половото наслаждение, ако в младостта си е следвал принципите на брахмачаря. След като навърши петдесет години (пачашордхва вана враджет), е най-добре той да напусне дома си и да заживее в гората. Когато напълно се освободи от семейните привързаности, той може да приеме живота на отреченията, саннса, и да се посвети изцяло на служене на Бога. Всички видове религиозни принципи, които изискват от последователите си да спазват обет за полово въздържание, са полезни, защото само след като преминат през такова обучение, хората могат да сложат край на жалкото си съществувание в материалното битие. Принципите на нирва, които препоръчва Бог Буда, също помагат на човека да се издигне над жалкия живот в материалното битие. Тук, в Шрӣмад Бхгаватам се препоръчва най-висшата форма на същия този процес и се дава ясна представа за истинското съвършенство, макар че основата на будизма, на учението на Шакара и на ваиавизма е една и съща. Нито един от тези процеси не позволява на последователите си да нарушават обета за полово въздържание, ако искат да се издигнат до най-висшето ниво на съвършенство – освобождението от раждането и смъртта, безпокойствата и страха.

Семейните хора и тези, които нарушават обета за полово въздържание, не могат да проникнат в царството на безсмъртието. Благочестивите семейни, провалилите се йогӣ или неуспелите трансценденталисти могат да отидат на по-висши планети в материалния свят (който представлява една четвърт от енергията на Бога), но няма да получат достъп до царството на безсмъртието. Хората, които са нарушили обета за полово въздържание, се наричат абхад-врати. Внапрастхите (тези, които са се оттеглили от семейния живот) и саннсӣте (които са приели живота на отреченията) не трябва да го нарушават, ако искат да постигнат успех. Брахмачрӣте, внапрастхите и саннсӣте се стремят към освобождение от прераждането (апраджа), затова не могат да си позволяват да се наслаждават тайно на полов живот. Подобно падение по духовния път се компенсира с възможността след това човек да се роди в добро семейство (т.е. в семейство на учени брхмаи или богати търговци), за да продължи да напредва. Но най-добре е още в сегашното си съществуване човек да постигне безсмъртието, най-висшето съвършенство; в противен случай животът му ще бъде просто поражение. Бог Чайтаня предявявал много строги изисквания към последователите си по отношение на въздържанието от полов живот. Той сурово наказал един от личните си придружители, Чхоа Харидса, задето престъпил този обет. За трансценденталиста, който има желание да се издигне до царството отвъд материалните страдания, съзнателното полово наслаждение е по-лошо и от самоубийство, особено ако той е приел живота на отреченията. Половият живот в степента на отречението е най-извратената форма на религиозен живот. Човек, станал жертва на подобно заблуждение, може да бъде спасен само ако по волята на съдбата срещне чист предан.