ТЕКСТ 32

Тук категорично се утвърждава концепцията, че Богът е един. Всудева е единственият Бог, а неговите разнообразни енергии и експанзии поддържат различните проявления в материалните и духовните светове. В материалния свят Бог Всудева също е всичко, както се казва в Бхагавад-гӣт (7.19). Всудева сарвам ити – всичко е Всудева. И във ведическите химни Всудева е приет за върховен. Във Ведите се казва: всудевт паро брахман на чньо 'ртхо 'сти таттвата – няма по-висша истина от Всудева. Бог Ка потвърждава това в Бхагавад-гӣт (7.7). Матта паратара ннят – „Няма нищо над мен (Бог Ка)“. Така че преданите персоналисти също приемат концепцията за единството, на която имперсоналистите отдават такова голямо значение. Разликата е в това, че имперсоналистите накрая отричат понятието за личност, докато преданите отдават по-голямо значение на личността на Бога. Настоящите стихове на Шрӣмад Бхгаватам обясняват тази истина по следния начин: Бог Всудева е единствен и неповторим, но благодарение на всемогъществото си Той се разпространява, а също и изявява абсолютната си енергия. Тук се казва, че Богът е всемогъщ повелител на трите основни енергии (три-шакти-дхк). Основните му енергии са вътрешната, междинната и външната. Външната енергия от своя страна се разкрива в три гуи: добро, страст и невежество. Вътрешната енергия също се изявява в три духовни качества: савит, сандхинӣ и хлдинӣ. Междинната енергия, представена от живите същества, също е духовна (практи виддхи ме парм), но живите същества никога не са равни на Бога. Върховният Бог е нираста-смя-атишая, т.е. няма никой равен на него или по-велик от него. Следователно всички живи същества, включително и великите личности като Брахм и Шива, са подчинени на Бога. Във вечната си форма на Виу Той поддържа и управлява действията на Брахм, Шива и на всички полубогове в материалния свят.