ТЕКСТ 35

Брахм, най-великото от всички живи същества във вселената, признава, че не е в състояние да опознае Върховния Бог, въпреки огромните си познания върху ведическата мъдрост, въпреки своите отречения, аскетизъм, мистични сили и себепознание и въпреки че е обожаван от великите Праджпати, праотците на живите същества. И така, тези постижения не са достатъчни, за да може човек да опознае Върховния Бог. Брахмджӣ успял да разбере Бога до известна степен само когато се опитал да му служи с плам в сърцето си (хдауткахяват), и това е духът на преданото служене. Следователно човек може да опознае Бога само когато има искрено и ревностно желание да му служи, а не чрез материалните си достойнства на учен, философ или притежател на мистични сили. Този факт е категорично потвърден в Бхагавад-гӣт (18.54 – 55):

Само себепознанието, което се постига чрез изброените по-горе ведическо знание, отречения и пр., може да помогне на човека да напредва по пътя на преданото служене. Но без преданото служене човек е обречен на несъвършенство, защото себепознанието само по себе си не е достатъчно, за да може той истински да опознае Върховния Бог. Когато постигне себепознание, човек може да стане предан, а като стане предан, с настроението на служене (бхакт) постепенно може да узнава Божествената Личност. Човек не трябва да прави погрешния извод, че вишате („влиза в“) означава сливане с битието на Върховния. Дори в материалното съществуване живото същество е потънало в битието на Бога. Нито един материалист не може да се отскубне от мрежите на материята, защото азът е потънал във външната енергия на Бога. Както един невежа не може да отдели маслото от млякото, така никой не може да освободи затъналата душа от материята с придобиването на материални способности. Вишате, което се постига с предаността (бхакт), означава да можеш да общуваш лично с Бога. Бхакти, преданото служене на Бога, означава човек да се освободи от мрежите на материята, да влезе в царството на Бога и да стане подобен на него. Целта на бхакти йога и на преданите не е загубването на индивидуалността. Има пет вида освобождение, един от които е сюджя-мукти – сливането с битието или тялото на Бога. При останалите видове освобождение индивидуалността на мъничката душа се запазва и душата постоянно отдава трансцендентално любовно служене на Бога. Думата вишате, която се среща в стиховете на Бхагавад-гӣт, се отнася до преданите, които не се стремят към никакъв вид освобождение. Преданите са напълно удовлетворени, ако могат да служат на Бога, независимо от обстоятелствата, в които се намират.

Брахм е първото живо същество, което изучило ведическата мъдрост направо от Бога (тене брахма хд я ди-кавайе). Следователно никой не може да бъде по-учен веднтист от него. Той признава, че въпреки съвършените си познания върху Ведите, не е в състояние да опознае величието на Бога. И щом никой не може да бъде нещо повече от това, което е Брахм, нима е възможно някой самопровъзгласил се веднтист да опознае съвършено Абсолютната Истина? Подобни личности не могат да влязат в битието на Бога, ако не овладеят бхакти-веднта, т.е. веднта, съчетана с бхакти. Веднта означава себепознание, а бхакти означава частично опознаване на Божествената Личност. Никой не може да опознае Божествената Личност напълно, но човек може да опознае Абсолютната Истина, Божествената Личност, поне до известна степен, като се отдаде и служи с преданост. Това е единственият начин. В Брахма сахит също се казва: ведеу дурлабхам – човек много трудно може да разбере битието на Божествената Личност само като изучава Веднта, но Богът е адурлабхам тма-бхактау, леснодостъпен за преданите си. Затова Шрӣла Всадева не бил истински удовлетворен, след като съставил Веднта сӯтра, и по поръка на духовния си учител Нрада съставил и Шрӣмад Бхгаватам, за да може да се разбере истинският смисъл на Веднта. Следователно Шрӣмад Бхгаватам е абсолютното средство, чрез което може да се разбере Абсолютната Истина.