ТЕКСТОВЕ 40 – 41

Тук Богът е описан отделно от трансценденталните си дейности във временните, материалните проявления. С философията си мвдӣте се опитват да принизят Бога, като твърдят, че когато приема форма на инкарнация, Той се замърсява с материално тяло. Дадената шлока напълно отрича подобни „допълнения“, като обяснява, че Богът остава чист и свободен от замърсявания във всички обстоятелства. Според философията мвда когато душата е покрита от невежество, тя се нарича джӣва, а когато се освободи от него, се слива с безличностното битие на Абсолютната Истина. Тук обаче се казва, че Богът е вечен символ на пълното и съвършено знание. Неговата позиция е уникална: Той е вечноосвободен от всички материални замърсявания. Това го отличава от обикновените индивидуални живи същества, които са склонни да попадат под влиянието на невежеството и да приемат материални обозначения. Във Ведите се казва, че Богът е вигнам нандам, изпълнен с блаженство и знание. Обусловените души никога не могат да бъдат сравнявани с него, защото притежават склонността да се замърсяват. След като се освободят, тяхното съществувание става качествено равно на съществуванието на Бога, но склонността им да падат, която никога не може да се появи у Бога, ги прави различни от него. Във Ведите се казва: шуддхам аппа-виддхам – индивидуалната тм се замърсява с грехове, но Богът никога не може да бъде осквернен от грях. Богът е като могъщото слънце. То никога не се замърсява от заразите, защото е много силно. Нещо повече, с лъчите си то пречиства заразените неща. Богът никога не се замърсява с грехове; напротив, греховните живи същества се пречистват, когато общуват с него. Това означава, че Той също е всепроникващ като слънцето, затова в стиха е използвана думата пратяк. Съществуванието на потенциалните експанзии на Бога включва всичко. Богът е във всичко и покрива всичко, без да се влияе от дейностите на индивидуалните души. Следователно Той е безкраен, а живите същества са безкрайно малки. Във Ведите се казва, че съществува само Богът, съществуването на всички други зависи от него. Той е източникът, който поражда жизнеспособността на всеки; Той е Върховната Истина на истините от всички категории. Той е изворът на цялото великолепие, затова никой не може да се мери с него. Той притежава в пълна степен всички достояния: богатство, слава, сила, красота, знание и отречение, и затова е Върховната Личност. И тъй като е личност, Той има много качества, въпреки че излиза от обсега на материалните гуи. Вече разисквахме сентенцията иттха-бхӯта-гуо хари (Шрӣмад Бхгаватам, 1.7.10). Трансценденталните качества на Бога са толкова притегателни, че привличат дори освободените души (тмрмите). Въпреки че притежава всички качества на личност, Той си остава всемогъщ. Той самият не е длъжен да прави нищо, защото всичко се върши от всемогъщите му енергии. Ведическите мантри потвърждават това: парся шактир вивидхаива шрӯяте свбхвикӣ гна-бала-кри ча. Това означава, че Той има специфична духовна форма, която не може да бъде възприета с материални сетива. Човек може да го види само когато пречисти сетивата си в процеса на преданото служене (ям еваиа вуте тена лабхя). Следователно между Бога и живите същества има основни, принципни различия. Ведите утвърждават, че никой не може да бъде равен на Бога (екам евдвитӣя брахма, дваитд ваи бхая бхавати). Богът няма съперници и няма причина да се бои от друго същество; Той няма равен на себе си. Въпреки че е основата на всички останали същества, между него и тях има съществени разлики. Иначе в предишната шлока нямаше да се каже, че никой не може да опознае в цялост истинската му природа (на я виданти таттвена). Сега също се казва, че никой не може да го разбере напълно, но се споменава и какви качества трябва да притежава човек, за да може да го разбере до известна степен. Само прашнтите, безкористните предани, могат да го опознаят в значителна степен. Причината е, че те не искат нищо друго в живота си, освен да бъдат покорни слуги на Бога, а всички останали – философите емпирици, мистиците и вършителите на плодоносни дейности – обикновено имат и други желания и затова не могат да бъдат спокойни. Кармӣте искат възнаграждение за работата си, мистиците искат да постигнат някакво съвършенство, а философите искат да се слеят с битието на Бога. Докато човек таи у себе си желание за сетивно наслаждение, няма никаква надежда да постигне спокойствие; тъкмо обратното, излишните разсъждения опорочават всичко и още повече отдалечават Бога от него. Благодарение на тежките отречения, които следват, сухите философи могат да узнаят до известна степен безличностния аспект на Бога, но няма никаква надежда да разберат най-висшата му форма, Говинда, защото само амалтманите, напълно безгрешните личности, могат да приемат чистото предано служене на Бога. Това се потвърждава и в Бхагавад-гӣт (7.28):