No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 24

ясм адд удадхир ӯха-бхага-вепо
мрга сападй ари-пура харавад дидхако
дӯре сухн-матхита-роа-сушоа-д
ттапямна-макарорага-накра-чакра

ясмаи – на когото; адт – даде; удадхи – великият Индийски океан; ӯха-бхая – обзет от страх; ага-вепа – треперене на тялото; мргам – път; сапади – бързо; ари-пурам – вражеския град; хара-ват – като на Хара (Махдева); дидхако – желаейки да изпепели; дӯре – на голямо разстояние; су-хт – близък приятел; матхита – наскърбен от; роа – в гняв; су-шоа – нажежени до червено; д – с такъв поглед; ттапямна – изгаряща топлина; макара – акули; урага – змии; накра – крокодили; чакра – кръг.

Божествената Личност Рмачандра бе обзет от мъка заради раздялата със скъпата си любима (Сӣт) и погледна града на врага си Рваа с очи, почервенели като очите на Хара (който искаше да изпепели небесното царство). Големият океан се разтрепера от страх и му стори път, защото жителите му – акулите, змиите, крокодилите и другите водни обитатели – се измъчваха от изгарящата топлина на разгневените огненочервени очи на Бога.

Божествената Личност изпитва всички чувства, които изпитват и останалите живи същества, защото Той е най-висшето и изначалното живо същество, върховният източник на всички останали същества. Той е нитя, главният вечен сред другите вечни. Той е върховен и единствен, а останалите са зависимо мнозинство. Единият вечен удовлетворява нуждите на многобройните вечни, затова в качествено отношение единият и многото са тъждествени. Благодарение на еднаквата им природа и двата вида вечни същества изпитват една и съща гама от емоции, но количествените измерения на емоциите на главния вечен са различни от тези на зависимите вечни. Когато Рмачандра се разгневил, очите му почервенели като нажежено желязо и океанът така се нагорещил, че водните животни изнемогвали от топлината. Треперейки от страх, олицетвореният Океан сторил път на Бога, за да може Той лесно да стигне до вражеския град. Имперсоналистите ще кажат, че има нещо нередно в страшния гняв на Бога, защото търсят съвършенството в отрицанието. Те мислят, че щом Богът е абсолютен, Той не може да изпитва гняв, тъй като това чувство им напомня за светските емоции. Заради бедните си познания те не могат да проумеят, че емоциите на Абсолютната Личност са отвъд светските представи за количество и качество. Ако настроението на Бог Рмачандра беше материално, щеше ли да смути покоя на целия океан с неговите обитатели! Могат ли почервенелите от гняв очи на някой човек да накарат необятния океан да кипи? Всички тези фактори трябва да се имат предвид, когато се разглежда личностната и безличностната концепция за Абсолютната Истина. Както се каза в началото на Шрӣмад Бхгаватам, Абсолютната Истина е източник на всичко. Следователно Абсолютната Личност не може да не притежава емоциите, които са отразени във временния материален свят. Нещо повече, разнообразните чувства на Абсолюта, от гняв до състрадание, не се различават помежду си по качество. С други думи, за разлика от материалните чувства, те имат еднаква стойност, защото притежават единна абсолютна природа. Емоциите определено са присъщи на Абсолюта, въпреки че имперсоналистите твърдят обратното, гледайки на трансценденталния свят от материални позиции.

« Previous Next »