ТЕКСТ 27

Бог не може да се измисли или да се избере чрез гласуване, макар че точно такава е практиката на невежите хора. Богът винаги е бил Бог, а обикновените живи същества винаги са негови неотделими частици. Богът е единствен и неповторим, а живите същества са безброй. Те получават всичко необходимо за живот от Бога – това е заключението на ведическата литература. Когато Ка още лежал в скута на майка си, дошла демоницата Пӯтан и помолила да го вземе на ръце, за да го накърми. Майка Яшод се съгласила и ѝ дала Ка, защото Пӯтан била приела образа на почтена жена. Възнамерявайки да убие детето, тя била намазала гърдите си с отрова, но когато кроежите ѝ вече почти се осъществили, Богът изсмукал заедно с млякото от гърдите ѝ и целия ѝ жизнен дъх. Огромното тяло на демоницата, за което се говори, че било дълго десет километра, рухнало на земята. Дори не станало нужда Бог Ка да се уголемява до нейните размери, макар че за него не представлява трудност да стане и по-дълъг от десет километра. В инкарнацията си като Вмана Той се представил за джудже брхмаа, но когато Бали Махрджа обещал да му даде три крачки земя, Той разтегнал крачката си толкова, че стигнал чак до върха на вселената, прекрачвайки наведнъж хиляди и милиони километри. Това показва, че Ка с лекота би могъл да направи чудо и да уголеми тялото си; но Той не искал да прави това, защото изпитвал дълбока синовна обич към майка Яшод. Ако Яшод видела Ка, който още лежи в скута ѝ, да става по-голям от десет километра, за да убие демоницата Пӯтан, естествената ѝ майчина любов щяла да бъде смутена, защото тя щяла да узнае, че синът ѝ Ка е самият Бог. Ако научела, че Ка е Богът, Яшодмайӣ нямала да може да го обича повече като роден син. Но що се отнася до Бог Ка, Той е Бог винаги – и като дете в скута на майка си, и като Вманадева, който покрил с крачките си цялата вселена. Той не става Бог, като се подлага на сурови отречения, въпреки че някои хора се опитват да направят това. С помощта на сурови отречения човек не може да стане равен на Бога, но може да постигне много от качествата му. Живото същество може да придобие голяма част от качествата на Бога, но не може да стане Бог, докато Ка, без да се подлага на никакви отречения, е Бог винаги – и в скута на майка си, и като пораснало дете, изобщо през цялото си съществуване.

Когато бил само на три месеца, Ка убил Шакасура, който се бил скрил зад една количка в къщата на Яшодмайӣ. А веднъж, когато още пълзял, майка му го вързала за чукалото на един огромен хаван, за да не ѝ пречи да се занимава с къщната работа. Но немирното дете довлачило чукалото до две високи дървета арджуна, които растели в двора на Яшодмайӣ. Чукалото се заклещило между дърветата и те рухнали на земята със страшен грохот. Яшодмайӣ веднага дотърчала да види какво става и била убедена, че детето ѝ се е спасило от рухналите дървета само по милостта на Бога, без да знае, че тази пакост е направил самият Бог, който пълзи из двора ѝ. Такива са любовните отношения между Бога и преданите му. Яшодмайӣ искала да има Бога като свой син и Богът приел да бъде дете в скута ѝ, но когато било необходимо, влизал в ролята и на Всемогъщия Бог. Прелестта на забавленията му е в това, че Той изпълнява желанията на всеки. Когато повалил огромните дървета, Той си бил поставил за цел да освободи двамата сина на Кувера, които Нрада проклел да се превърнат в дървета. Но в същото време по този начин Той изпълнявал ролята и на малко дете, което пълзи из двора на Яшод, защото това доставяло на Яшод трансцендентално удоволствие.

Във всеки свой облик – и на исполин, и на младенец – Богът винаги си остава Бог на вселената.