No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 39

сарге тапо 'хам айо нава йе праджеш
стхне 'тха дхарма-макха-манв-амарванӣш
анте тв адхарма-хара-маню-вашсурд
м-вибхӯтая им пуру-шакти-бхджа

сарге – в началото на творението; тапа – отречение; ахам – аз; ая – мъдреци; нава – девет; йе праджеш – тези, които създават; стхне – по средата, докато се поддържа творението; атха – несъмнено; дхарма – религия; макха – Бог Виу; ману – бащата на човечеството; амара – полубоговете, упълномощени да управляват делата по поддържането; аванӣш – и царете на различните планети; анте – накрая; ту – но; адхарма – безбожие; хара – Шива; маню-ваша – обзети от гняв; асура-д – атеистите, враговете на преданите; м – енергия; вибхӯтая – могъщи представители; им – всички те; пуру-шакти-бхджа – на върховно могъщия Бог.

В началото на творението съществува отречението, аз самият (Брахм) и Праджпатите, великите мъдреци, произвеждащи потомство. По-късно, по време на поддържането на творението, се появява Бог Виу, управляващите полубогове и царете на различните планети. Но накрая се възцарява безбожието, идва Шива и заедно с него разярените атеисти. Всички те са само различни проявления на енергията на Бога, който е върховната сила.

Материалният свят се създава от енергията на Бога, която в началото на творението се проявява като отречението на Брахмджӣ, първото живо същество във вселената, а след това и като деветимата Праджпати, великите мъдреци. В етапа на поддържането на творението светът се крепи на преданото служене на Бог Виу, т.е. на истинската религия, и на различните полубогове и управници на отделните планети. А накрая, когато наближи унищожението на творението, най-напред идва безбожието, а след това и Шива с разярените атеисти. Но всички те не са нищо друго, освен различни проявления на Върховния Бог. Брахм, Виу и Махдева (Шива) са инкарнации на различните гуи на материалната природа. Виу е повелител на гуата на доброто, Брахм – на гуата на страстта, а Шива – на гуата на невежеството. В крайна сметка материалното творение е само временно проявление, създадено, за да даде на пленените в материалния свят обусловени души възможност да се освободят. Човек, който приема покровителството на Бог Виу и развива гуата на доброто, има всички шансове да получи освобождение. Следвайки принципите на ваиавите, той получава достъп до царството на Бога, за да не се върне никога повече в изпълнения със страдание материален свят.

« Previous Next »