ТЕКСТ 53

Научният подход към изучаването на определен предмет коренно се различава от сантименталното отношение на фанатиците. Фанатиците и глупаците смятат, че дейностите на външната енергия на Бога не заслужават вниманието им; те твърдят, че общуват само с висшата, вътрешната енергия на Бога. Но всъщност дейностите и на външната, и на вътрешната енергия на Бога са еднакво величествени. Нещо повече, хората, които не са се освободили напълно от плена на външната енергия на Бога, трябва редовно и с благоговение да слушат за дейностите на Бога, свързани с външната енергия. Те не трябва глупаво да се втурват към повествованията, описващи дейностите на вътрешната енергия, изпитвайки нечисто влечение към рса-лӣл и другите проявления на вътрешната енергия на Бога. Евтините четци на Бхгаватам с голямо въодушевление се впускат да разказват за дейностите на вътрешната енергия на Бога, а лъже-преданите, макар и погълнати от материално сетивно наслаждение, се представят за освободени души и така потъват още по-дълбоко в капана на външната енергия.

Някои от тях мислят, че да се слуша за забавленията на Бога, означава да се слуша само за дейностите му с гопӣте, за повдигането на хълма Говардхана и за други подобни случки, затова се отнасят с пренебрежение към пълните експанзии на Бога (пуруватрите) и техните забавления около сътворяването, поддържането и унищожението на материалните светове. Но чистите предани знаят, че между отделните забавления на Бога няма разлика; няма разлика между рса-лӣл и сътворението, поддържането и унищожението на материалния свят. Нещо повече, разказите за дейностите на Бога под формата му на пуруватрите са предназначени именно за хората, които са в плен на външната енергия. Описанията на рса-лӣл са за освободените, а не за обусловените души. Затова обусловените души трябва да слушат с благоговение и преданост за забавленията на Бога, свързани с външната му енергия; за тях това ще има същия ефект, както слушането на повествованията за рса-лӣл – за освободените души. Обусловените души не трябва да подражават сляпо на освободените души. Бог Шрӣ Чайтаня никога не си позволявал да слуша разкази за рса-лӣл в присъствието на обикновени хора.

Първите девет песни от Шрӣмад Бхгаватам, който излага науката за Бога, подготвят читателя за възприемането на Десета песен. Това ще бъде обяснено по-подробно в последната глава от тази песен и особено в Трета песен. Затова чистият предан на Бога трябва да започне да чете или да слуша Шрӣмад Бхгаватам от самото му начало, а не от Десета песен. Различни „предани“ нееднократно са ни молили да започнем направо от Десета песен, но ние винаги сме се въздържали от подобно нещо, защото искаме да представим Шрӣмад Бхгаватам като наука за Бога, а не като фриволно произведение, създадено за удоволствие на обусловените души. Авторитетите, такива като Шрӣ Брахмджӣ, забраняват това. Когато четат и слушат Шрӣмад Бхгаватам, представен по сериозен начин, обусловените души постепенно се освобождават от влиянието на заблуждаващата енергия, основаващо се на сетивното наслаждение, и достигат висотите на трансценденталното знание.