ТЕКСТ 10

Царството на Бога, или сферата Вайкуха, която се нарича трипд-вибхӯти, е три пъти по-голямо от материалните вселени. Тук, както и в Бхагавад-гӣт, то е описано много накратко. Нашата вселена, в която има безброй звезди и планети, е само една от милиардите подобни вселени, струпани в пределите на махат-таттва. И всичките милиони и милиарди вселени, взети заедно, съставляват само една четвърт от цялото творение на Бога. Отвъд това небе се простира духовното небе с духовните планети, наречени Вайкуха, които заедно съставляват три четвърти от творението на Бога. Творенията на Бога са безброй. Човек не може да преброи дори листата на едно дърво или космите по собствената си глава. Но в гордостта си глупаците се стремят да станат Бог, въпреки че не са способни да създадат дори косъм от собственото си тяло. Хората могат да откриват най-необикновени средства за придвижване, но дори да успеят да отидат на Луната с прехвалените си космически кораби, пак няма да могат да останат да живеят там. Затова тези, които имат поне малко здрав разум, не се провъзгласяват за Властелини на вселената, а следват наставленията на Ведите, защото това е най-лесният начин да се постигне трансцендентално знание. И така, нека чрез авторитета на Шрӣмад Бхгаватам узнаем природата и строежа на трансценденталния свят, който се намира отвъд материалното небе. В духовното небе липсват материалните качества, и особено гуите на невежеството и страстта. Живото същество, което е под въздействието на гуата на невежеството, е обзето от похот и желания. От това следва, че обитателите на Вайкухалоките са напълно освободени от похот и желания. Както се потвърждава в Бхагавад-гӣт, човек се освобождава от копнежите и скръбта тогава, когато постигне брахма-бхӯта. Жителите на планетите във Вайкуха са същества, постигнали степента брахма-бхӯта, за разлика от материалните създания, обладани от безчислени желания и тънещи в скърби. В материалния свят човек, който не е в гуата на невежеството или на страстта, се намира в гуата на доброто. Но доброто в материалния свят от време на време се замърсява с примеси от гуите на страстта и невежеството, докато на Вайкухалока цари само чисто добро, без никакви примеси.

Там всичко е напълно освободено от измамните проявления на външната енергия. Въпреки че също е неотделима част от Върховния Бог, заблуждаващата енергия е различна от него. Тя обаче не е нереална, както твърдят философите монисти. Този, който взема въжето за змия, е в илюзия, но самото въже, както и змията, са реални. Миражът в горещата пустиня е илюзия за невежото животно, което търси вода, но и пустинята, и водата сами по себе си са реалност. По подобен начин за неотдадения материалното творение на Бога може да изглежда илюзия, но за предания дори то е реалност, защото е проявление на външната енергия на Бога. Тя обаче не е единствената енергия на Бога. Богът има и своя вътрешна енергия, от която е създадено друго творение, Вайкухалока, където няма невежество, страст, илюзия, минало, настояще и бъдеще. Възможно е поради жалките си познания човек да не разбира природата на света Вайкуха, но това все още не означава, че този свят не съществува. Това, че космическите кораби не могат да достигнат тези планети, не означава че тях изобщо ги няма. Доказателство за тяхното съществуване е фактът, че са описани в свещените писания.

Шрӣла Джӣва Госвмӣ цитира Нрада пачартра, където се казва, че трансценденталният свят, светът Вайкуха, е изпълнен с трансцендентални качества. Тези качества, които човек постига в процеса на преданото служене на Бога, се различават от материалните качества на невежеството, страстта и доброто. Хората, които не са предани на Бога, не могат да постигнат такива качества. В Уттара кхаа от Падма Пура се казва, че отвъд пределите на едната четвърт от творението на Бога се простира светът, който е проявление на останалите три четвърти от енергията му. Граница между материалното и духовното проявление е река Вирадж. Тя е трансцендентален поток пот от тялото на Бога; отвъд нея лежат останалите три четвърти от творението. Тази част от творението е вечна, неизменна, неразрушима и безкрайна и условията за живот на нея са въплъщение на съвършенството. В Скхя каумудӣ се казва, че незамърсеното добро, т.е. трансценденталната природа, е пълна противоположност на материалните гуи. В трансценденталния свят всички живи същества вечно общуват с Бога и отношенията им с него никога не прекъсват, а Богът е главното същество сред тях. В гама Пура също е описана трансценденталната обител: обитателите ѝ могат да се придвижват свободно навсякъде из творението на Бога, което е безкрайно (това се отнася особено за духовния свят, който съставлява три четвърти от творението). И тъй като по природа тези владения са безкрайни, общуването с Бога там няма нито начало, нито край.

От всичко казано дотук следва, че поради пълното отсъствие на материалните качества невежество и страст духовният свят никога не се сътворява и никога не се унищожава. В материалния свят всичко се създава и се унищожава, а продължителността на съществуването му е ограничена до промеждутъка от време между сътворението и унищожението. Но в трансценденталните владения няма нито сътворение, нито унищожение и затова животът е вечен и безкраен. С други думи, в трансценденталния свят всичко е вечно, изпълнено с блаженство и знание и неизменно. И тъй като всичко е неизменно, времето не се дели на минало, настояще и бъдеще. В тази шлока ясно се казва, че времето няма власт над духовния свят. Материалният свят се появява в резултат на взаимодействията между елементите на творението. И като следствие от тези взаимодействия целият материален свят се намира под властта на времето, което се проявява под формата на минало, настояще и бъдеще. Но в духовния свят няма взаимодействия, породени от причинно-следствени зависимости, затова там не съществува цикълът на шестте вида материални изменения: раждане, растеж, запазване, преобразуване, упадък и унищожение. Трансценденталният свят е чистото проявление на енергията на Бога, в което липсва илюзията на материалния свят. Цялото съществуване на Вайкуха свидетелства, че в нея всички живи същества са слуги на Бога. Богът стои начело и никой не се стреми да заеме мястото му. Всички признават неговата върховна власт. Ведите утвърждават, че Богът е върховният господар, а живите същества са негови подчинени, защото Той сам удовлетворява нуждите на всички останали.