ТЕКСТ 39
антархитендриртхя
харайе вихитджали
сарва-бхӯтамайо вишва
сасарджеда са пӯрвават
антархита – при напускането; индрия-артхя – на Божествената Личност, обекта на всички сетива; харайе – на Бога; вихита-аджали – с допрени длани; сарва-бхӯта – всички живи същества; мая – изпълнена с; вишвам – вселената; сасарджа – сътвори; идам – това; са – той (Брахмджӣ); пӯрва-ват – точно както преди.
Когато Върховната Божествена Личност, Хари, който доставя трансцендентално наслаждение на сетивата на преданите, изчезна, Брахм допря молитвено длани и започна отново да сътворява вселената такава, каквато тя беше преди, заселвайки я с живи същества.
Върховната Божествена Личност, Хари, удовлетворява сетивата на всички живи същества. Заблудени от отразената светлина на външната енергия, живите същества обожават сетивата си, вместо да ги използват за това, за което са предназначени: да изпълняват желанията на Върховния.
В Хари-бхакти судходая (13.2) се казва следното:
ако пхала твдша-даршана хи
тано пхала твдша-гтра-сага
джихв-пхала твдша-кӣртана хи
судурлабх бхгават хи локе
„О, предан на Бога, очите са ни дадени само за да те гледаме, а докосването до твоето тяло е съвършенството на осезанието. Езикът ни е даден, за да възславяме качествата ти, защото в този свят много трудно може да се открие чист предан на Бога“.
Първоначално сетивата били дадени на живото същество именно за това – да отдават трансцендентално любовно служене на Бога и на неговите предани, но подведени от материалната енергия, обусловените души попадат в плена на сетивното наслаждение. Затова целта на процеса на развиване съзнание за Бога е да се пречистят сетивата, заети с обусловени дейности, и после отново да се ангажират в непосредствено служене на Бога. Затова Брахм използвал сетивата си в служене на Бога и отново сътворил обусловените живи същества, давайки им възможност да действат в сътворената вселена. Така материалната вселена се създава и унищожава по волята на Бога. Тя е създадена, за да даде възможност на обусловените души да действат и благодарение на дейностите си да се върнат вкъщи, обратно при Бога, а Брахмджӣ, Нрададжӣ, Всаджӣ и техните последователи са помощници на Бога в осъществяването на този замисъл – да измъкнат обусловените души от царството на сетивното наслаждение и да ги върнат към нормалното им състояние на съществуване, в което те използват сетивата си, за да служат на Бога. Но имперсоналистите вместо да направят това, т.е. вместо да променят дейностите на сетивата, се опитват да лишат от сетива обусловените души и Бога. Този метод на лечение на обусловените души е неправилен. Болестта на сетивата може да се излекува, като се поправят дефектите им, а не като се ампутират самите сетива. Ако очите са болни, трябва да ги излекуваме и да възстановим нормалното си зрение. Изваждането на очите трудно може да се нарече лечение. По подобен начин единствената причина за всички материални болести са сетивните наслаждения и за да се излекува от тях, човек трябва да ангажира сетивата си в други дейности – да съзерцава красотата на Бога, да слуша за величието му и да работи за него. Така Брахм отново сътворил вселенските дела.