ТЕКСТ 17

Видура безспорно бил много възвѝшена и благочестива душа, иначе не би се родил в семейството на Кауравите. Знатният произход, богатството, образоваността и красотата са резултат от минали благочестиви дейности. Но тези достояния не са достатъчни, за да спечели човек милостта на Бога и да получи възможност да му отдава трансцендентално любовно служене. Видура мислел за себе си, че не е достатъчно добродетелен, и затова решил да обиколи всички велики места за поклонение по света, така че да стане по-благочестив и да се приближи до Бога. По това време Бог Ка лично се намирал на планетата и Видура можел да отиде направо при него. Ала той не направил това, защото още не се бил очистил от всичките си грехове. Човек не може да се посвети на Бога, докато не се освободи изцяло от всички последици на греховете си. Видура съзнавал, че заради близкия си контакт с лицемерния Дхтарра и Дурьодхана е загубил своето благочестие и затова не е достоен да общува веднага със самия Бог. В Бхагавад-гӣт (7.28) това се потвърждава със следната строфа:

Потъналите в грехове асури като Каса и Джарсандха не могат да видят у Бог Ка Върховната Божествена Личност, Абсолютната Истина. Само чистите предани, които следват препоръчаните от писанията регулиращи принципи на религиозния живот, могат да извършват карма йога, след това гна йога и после с помощта на чистата медитация да разберат природата на чистото съзнание. А когато е развил у себе си съзнание за Бога, човек може да извлече истинска полза от общуването си с чистите предани. Сн махат-сева випр пуя-тӣртха-ниеват – човек може да общува с Бога дори още в този си живот.

Местата за поклонение са предназначени да унищожават греховете на поклонниците и са пръснати из цялата вселена, за да могат всички, които желаят, да ги посетят и да постигнат чисто съществуване и съзнание за Бога. Но човек не трябва да се задоволява просто с посещаването на святите места и извършването на предписани ритуали. Той трябва да се стреми към срещи с великите души, които са там и служат на Бога.

Във всяко място за поклонение Богът присъства в многообразните си трансцендентални форми. Тези форми се наричат арч-мӯрти – форми на Бога, които са достъпни за възприятието на обикновения човек. Богът е трансцендентален, отвъд възможностите на материалните ни сетива. Ние не можем да го видим със сегашните си очи, не можем и да го чуем със сегашните си уши. Можем да усетим присъствието му само до такава степен, до каквато сме се посветили на служенето за него и сме очистили живота си от грехове. Но дори и да не сме се освободили от греховете, Богът много милостиво ни позволява да го видим в неговите арч-мӯрти, намиращи се в храма. Той е всемогъщ и може да приема нашето служене, като се въплъти във формата си арч. Затова човек не бива да се заблуждава, че мӯртите в храма са идоли. Формата арч-мӯрти не е идол, а самият Бог и човек осъзнава значението ѝ до степента, до която се е освободил от греховете. Ето защо е толкова необходимо действията ни винаги да бъдат насочвани от чист предан.

В земите на Бхратавара има стотици и хиляди места за поклонение. Те са пръснати из цялата страна и по вековна традиция хората се стичат там през всички сезони. Ето някои от проявленията арч на Бога, които са разположени из различните места за поклонение. В Матхур (родното място на Бог Ка) Богът присъства във формата си на ди-кешава, в Пурӣ (Ориса) – във формата си на Бог Джаганнтха (известен още под името Пуруоттама), в Аллахабад (Праг) – като Бинду-мдхава, а в планината Мандара – като Мадхусӯдана. В нандрая Той е известен като Всудева, Падманбха и Джанрдана, във Виукчӣ – като Виу, а в Мпур – като Хари. Има милиони и милиарди такива форми арч, разпространени из цялата вселена. В Чайтаня чаритмта те са описани накратко със следните думи:

„Богът се е разпространил из цялата вселена, за да достави удоволствие на преданите, да даде възможност на хората да се освободят от греховете си и да утвърди по света религиозните принципи“.