ТЕКСТ 24

Земята, която се простира от днешния Делхи до областта Матхур в Уттар Прадеш, включвайки в себе си и част от областта Гурджаон в Пенджаб (Източна Индия), обхваща около двеста и шейсет квадратни километра и се смята за най-святото място в цяла Индия. Тази земя е свещена, защото по нея много пъти е минавал Бог Ка. Той се появил на света в Матхур, в дома на вуйчо си Каса, и после бил отгледан от приемния си баща Махрджа Нанда във Вндвана. И днес ще видим много предани на Бога, които, изпълнени с екстаз, бродят из тези земи и търсят Ка и гопӣте, неговите приятелки от детството му. И макар да не срещат там самия Ка, това не е толкова важно, защото когато го търсят неуморно, с цялото си същество, за тях това е равносилно да го виждат лице в лице. Трудно е да се обясни как става така, но това е напълно реално усещане у чистите предани на Бога. Философски погледнато, Бог Ка и помненето на Ка са абсолютни по природата си и самото настроение, в което преданият търси Бога във Вндвана в чисто съзнание за него, му доставя по-голямо удоволствие дори от личната среща със самия Бог. Такива предани виждат Бога очи в очи всеки миг, което се потвърждава и в Брахма сахит (5.38):

„Тези, които са обзети от екстаза на любовта към Върховната Божествена Личност, Бог Шмасундара (Ка), постоянно го виждат в сърцата си заради това че му служат предано и с любов“. И Видура, и Уддхава били такива извисени предани и затова и двамата се отправили към брега на река Ямун, където се и срещнали.