ТЕКСТ 31

Целта на всички трансценденталисти е да станат лични спътници на Ка, Божествената Личност, известен като адхокаджа – „този, който е отвъд възможностите на сетивата“. Саннсӣте, които приемат обет за отречение, слагат край на всички светски връзки, като изоставят семейството си, съпругата си, децата, приятелите, дома и богатството си – с две думи всичко, – за да постигнат трансценденталното блаженство на сливането с Брахман. Но щастието, което човек изпитва, когато осъзнае Адхокаджа, е много по-висше от блаженството на този, който се е слял с Брахман. Философите-емпирици изпитват трансцендентално наслаждение, когато разсъждават за Върховната Истина, но тяхното наслаждение не може да се мери с удоволствието, което изпитва Брахман във вечната си форма на Божествена Личност. Живите същества постигат блаженството на Брахман, когато се освободят от материалното робство. Но Парабрахман, Божествената Личност, черпи вечно блаженство от собствената си енергия, наречена хлдинӣ. Философите-емпирици, които изучават Брахман, като отричат външните му характеристики, все още не са опознали природата на енергията му хлдинӣ. Сред многобройните енергии на Всемогъщия се открояват трите аспекта на вътрешната му енергия: савит, сандхинӣ и хлдинӣ. Колкото и стриктно да следват принципите на яма, нияма, сана, дхна, дхра и прма, великите йогӣ и гнӣ не могат да проникнат във владенията на вътрешната енергия на Бога. Ала преданите се приобщават към вътрешната енергия много лесно благодарение на преданото служене, което отдават. Ююдхна постигнал това равнище на съществуване така, както овладял висшата военна наука от Арджуна. По този начин животът му се увенчал с успех както от материална, така и от духовна гледна точка. Такава е природата на преданото служене за Бога.