ТЕКСТ 32
каччид будха свастй анамӣва сте
швапхалка-путро бхагават-прапанна
я ка-пдкита-мрга-псув
ачеата према-вибхинна-дхаиря
каччит – дали; будха – много учен; свасти – добре; анамӣва – безгрешен; сте – съществува; швапхалка-путра – синът на Швапхалка, Акрӯра; бхагават – относно Божествената Личност; прапанна – отдаден; я – този, който; ка – Богът; пда-акита – белязан със стъпките; мрга – път; псуу – в прахта; ачеата – прояви; према-вибхинна – обзет от трансцендентална любов; дхаиря – разсъдък.
Моля те, кажи ми добре ли е Акрӯра, синът на Швапхалка. Той е безгрешна душа, отдадена на Божествената Личност. Веднъж от трансцендентална любов той изпадна в такъв екстаз, че загуби разсъдък и падна на прашния път, белязан със стъпките на Бог Ка.
Когато Акрӯра дошъл във Вндвана, за да търси Ка, в прахта на Нанда-грма той видял следите от стъпките на Бога и мигом паднал върху тях, в прахта, обзет от екстаза на трансценденталната любов. Подобен екстаз може да изпита само преданият, който непрекъснато е потопен в мисли за Ка. Такъв предан на Бога е безгрешен и чист, защото винаги общува с върховночистата Божествена Личност. Непрекъснатите мисли за Бога са като антисептично средство, което предпазва човек да не се зарази с материални качества. Когато мисли за Бога, чистият предан постоянно е редом с него. Но при определени обстоятелства трансценденталните емоции могат да приемат други форми и да нарушат душевното равновесие на предания. Ярки примери за подобен трансцендентален екстаз е показвал Бог Чайтаня, както можем да научим от животоописанията на тази инкарнация на Бога.