ТЕКСТ 38
каччид яшодх ратха-’тхапн
гӣва-дханвопаратрир сте
алакито яч-чхара-кӯа-гӯхо
м-кирто гиришас тутоа
каччит – дали; яша-дх – прочут; ратха-’тхапнм – сред великите воини с колесници; гӣва – Гӣва; дханва – лък; упарата-ари – този, който е унищожил враговете; сте – живее добре; алакита – неузнаваем; ят – чийто; шара-кӯа-гӯха – покрит от стрели; м-кирта – мним ловец; гириша – Шива; тутоа – остана доволен.
(Моля те, кажи ми) дали живее щастливо Арджуна, който има лък на име Гӣва и сред воините с колесници се слави като неизменен унищожител на враговете си. Веднъж той достави истинско удоволствие на Шива, като го покри със стрели, когато Шива бе дошъл неузнаваем, в образа на ловец.
Веднъж Шива решил да изпита силата на Арджуна и се скарал с него заради един убит глиган. Така, преоблечен като ловец, Шива се изправил срещу Арджуна и великият воин започнал да го обсипва със стрели, докато Шива не се почувствал напълно доволен от схватката. Той благословил Арджуна и му подарил оръжието Пшупати. Тук Видура пита за добруването на великия воин.