ТЕКСТ 44

Ӣшвара парама ка сач-чид-нанда-виграха – формата на Бога е вечна, изпълнена с блаженство и знание (Брахма сахит, 5.1). Следователно неговото раждане е само привидно. То прилича на раждането на слънцето на хоризонта. За разлика от раждането на всички живи същества, неговото раждане не се осъществява под въздействието на материалната природа и не е резултат от миналите му деяния. Постъпките и дейностите на Бога са независими забавления, които не са подвластни на законите на материалната природа. В Бхагавад-гӣт (4.14) се казва:

Законът на кармата, който Върховният Бог е създал за живите същества, няма власт над него самия и, за разлика от обикновените живи същества, Богът никога не извършва някакви дейности, за да подобри положението си. Обикновените същества работят, за да подобряват условията на обусловеното си съществуване. Но Богът така или иначе е собственик на цялото богатство, сила, слава, красота, знание и отреченост. Защо трябва да се стреми към нещо? Никой не може да го превъзхожда в нито едно от достоянията му, затова за него е напълно безсмислено да желае да усъвършенства положението си. Човек винаги трябва да прави разлика между дейностите на Бога и дейностите на обикновените живи същества; по този начин той ще може правилно да разбере трансценденталното положение на Бога. Този, който е в състояние да осъзнае, че Богът е трансцендентален, може да стане негов предан и да се освободи от всички последици на миналите си дела. Казано е: карми нирдахати кинту ча бхакти-бхджм – Богът свежда до минимум или напълно отстранява последиците от миналите дела на предания (Брахма сахит, 5.54).

Всички живи същества трябва да слушат за дейностите на Бога и да им се наслаждават. Те имат за цел да привлекат хората към Бога. Богът винаги действа в полза на преданите си и ги покровителства и с това привлича обикновените хора, които се занимават с плодоносни дейности или се стремят към освобождение. Тези, които се трудят, за да се наслаждават на плодовете от работата си, могат да постигнат своите цели с помощта на преданото служене за Бога; същото важи и за ония, които търсят спасение. Но преданите не се стремят нито към резултатите от дейността си, нито към някакъв вид освобождение. Те се наслаждават на славните, свръхестествени дейности на Бога, например на това, как в детството си повдигнал хълма Говардхана и как убил демоницата Пӯтан. Богът извършва тези свои дейности, за да привлече към себе си всички хора – кармӣ, гнӣ и бхакти. Той е трансцендентален и е отвъд всички закони на кармата, затова никога не приема форма, създадена от м, каквато са принудени да приемат обикновените живи същества, обвързани от своите действия и реакциите от тях.

Втората по значимост цел на появяването на Бога е Той да унищожи самонадеяните асури и да спре атеистичната пропаганда, която водят не особено разумните хора. По безпричинната му милост асурите, които Той лично убива, получават освобождение. Появяването на Бога е изпълнено с дълбок смисъл и напълно се различава от раждането на обикновените хора. Щом дори чистите предани не зависят от материалното тяло, няма съмнение, че Богът, който се появява в истинския си вид, в своята форма сач-чид-нанда, не може да бъде ограничаван от никаква материална форма.