ТЕКСТ 45
тася прапаннкхила-локапнм
авастхитнм анушсане све
артхя джтася ядув аджася
врт сакхе кӣртая тӣртха-кӣрте
тася – неговите; прапанна – предани; акхила-лока-пнм – всички управници на вселената; авастхитнм – разположени в; анушсане – под властта на; све – собствено аз; артхя – в интерес на; джтася – на родения; ядуу – в рода на давите; аджася – на неродения; вртм – теми; сакхе – о, приятелю мой; кӣртая – моля те, разказвай; тӣртха-кӣрте – на Бога, чието величие се възпява в местата за поклонение.
О, приятелю мой, затова те моля, възпявай величието на Бога, който е възхваляван в местата за поклонение. Той е нероден, ала въпреки това се появява, защото е безпричинно милостив към преданите си управници от цялата вселена. Само заради тях Той се яви в рода на чистите си предани, давите.
На различните планети във вселената управляват различни управници и полубогове и те са безброй: на Слънчевата планета – слънчевият бог, на Луната – лунният бог, Индра – на райските планети, както и Вю, Варуа и тези, които обитават планетите Брахмалока, където живее Брахм… Всички те са покорни слуги на Бога. Всеки път, когато срещат някакви трудности в управляването на неизброимите планети от различните вселени, управниците се молят на Бога да се появи и Той идва. Бхгаватам (1.3.28) потвърждава това със следната строфа:
ете чша-кал пуса
кас ту бхагавн сваям
индрри-вкула лока
маянти юге юге
Във всеки милениум, когато преданите на Бога управници се сблъскат с някакви трудности, Богът им идва на помощ. Той се появява и заради своите чисти предани, които са лишени от всякакви замърсявания. Преданите управници и чистите предани винаги и във всичко се подчиняват на Бога и никога не въстават срещу желанията му. Затова и Той винаги се грижи за тях.
Целта на поклоненията из святи места е човек постоянно да помни Бога. Затова Богът е известен като тӣртха-кӣрти. Смисълът на пътуването до място за поклонение е човек да получи възможност да слави Бога. Въпреки че времената са се променили, дори и днес в Индия са се запазили много святи места. Например в Матхур и Вндвана, където имах възможността да живея, хората се събуждат още в четири часа сутринта и до късна вечер постоянно прославят Бога по един или друг начин. Точно в това е красотата на подобни места за поклонение – че човек неусетно е принуден да помни святото величие на Бога. Името, славата, качествата, формата, забавленията и обкръжението на Бога не се различават от самия него и затова там, където се възславя Върховният, Той присъства лично. Когато чистите предани се събират и възпяват величието на Бога, сред тях е самият Бог. Богът сам казва, че винаги се намира там, където неговите чисти предани възпяват величието му.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към първа глава от Трета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Въпросите на Видура“.