ТЕКСТ 38
кло 'я дви-паррдхкхьо
нимеа упачаряте
авктаснантася
хй андер джагад-тмана
кла – вечно време; аям – това (измерено от продължителността на живота на Брахм); дви-паррдха-кхя – измерено от двете половини на живота на Брахм; нимеа – по-малко от секунда; упачаряте – измерено по този начин; авктася – на този, който е неизменен; анантася – на безкрайния; хи – несъмнено; анде – на този, който няма начало; джагат-тмана – на душата на вселената.
Общата продължителност на двете половини от живота на Брахм, които бяха описани по-горе, се равнява на една нимеа (по-малко от секунда) за Върховната Божествена Личност, Бога, който е неизменен и безкраен и е причината на всички причини във вселената.
Великият мъдрец Маитрея подробно описа времето в различните му измерения, като се започне от атомното време и се стигне до живота на Брахм. Сега той се опитва да ни даде някаква представа за времето на безкрайната Божествена Личност. Той ни внушава идеята за безграничността на времето на Бога, като го сравнява с живота на Брахм. Целият живот на Брахм продължава по-малко от секунда според времето на Бога. Това е обяснено в Брахма сахит (5.48):
ясяика-нишвасита-клам атхваламбя
джӣванти лома-виладж джагад-аа-нтх
виур махн са иха яся кал-вишео
говиндам ди-пуруа там аха бхаджми
„Обожавам Говинда, Върховната Божествена Личност, причината на всички причини, от когото Мах-виу е пълна част. Управниците на безбройните вселени (Брахмите) живеят само докато трае едно негово дихание“. Имперсоналистите не вярват, че Богът има форма, и затова не могат да приемат, че Той е в състояние да спи. Техните представи са резултат от ограничеността на знанията им. Имперсоналистите оценяват всичко от гледна точка на човешките възможности. Според тях съществуването на Върховния трябва да е пълна противоположност на активното човешко съществуване: щом човекът има сетива, значи Върховният трябва да е лишен от сетивни възприятия; щом човекът има форма, значи Върховният трябва да е аморфен; щом човекът спи, значи Върховният не може да спи. Но Шрӣмад Бхгаватам не споделя тези имперсонални схващания. В една от предишните строфи ясно се каза, че Върховният Бог спи в йога-нидр. И щом спи, естествено е и да диша, и Брахма сахит утвърждава, че по време на едно негово дихание се раждат и умират безброй Брахми.
Между Шрӣмад Бхгаватам и Брахма сахит има пълно единогласие. Когато животът на Брахм свърши, вечното време не се губи. То продължава хода си, но не господства над Върховната Божествена Личност, защото Богът сам е негов господар. В духовния свят безспорно има време, но там то няма власт над дейностите. Времето е безкрайно, безкраен е и духовният свят, в който всичко съществуващо има абсолютна природа.