ТЕКСТ 32
тасмаи намо бхагавате
я ида свена рочи
тма-стха вяджам са
са дхарма птум архати
тасмаи – на него; нама – почитания; бхагавате – на Божествената Личност; я – който; идам – това; свена – чрез собственото си; рочи – сияние; тма-стхам – пребивавайки в себе си; вяджам са – прояви; са – Той; дхармам – религия; птум – за защитата; архати – дано се смили да направи това.
Отдаваме смирените си поклони на Божествената Личност, на Бога, който, пребивавайки в самия себе си, чрез собственото си сияние създаде космоса. Нека Той защити религията за благото на всички създания.
Страстта за полово сношение е толкова силна, че както по всичко изглежда, Брахм не могъл да се откаже от намеренията си въпреки увещанията на великите си синове, предвождани от Марӣчи. Затова синовете му започнали да се молят на Върховния Бог да върне на Брахм здравия му разум. Единствено по милостта на Бога човек може да устои на съблазънта на похотливите материални желания. Богът дава покровителство на преданите, които постоянно са заети с трансцендентално любовно служене за него, и по безпричинната си милост им прощава неволните грешки. Затова Марӣчи и другите мъдреци започнали да се молят за милостта на Бога и молитвите им дали резултат.