ТЕКСТ 57
кӯти ручайе прдт
кардамя ту мадхямм
дакдт прасӯти ча
ята пӯрита джагат
кӯтим – дъщерята на име кӯти; ручайе – на мъдреца Ручи; прдт – дадена; кардамя – на мъдреца Кардама; ту – но; мадхямм – средната (Девахӯти); дакя – на Дака; адт – дадена; прасӯтим – най-малката дъщеря; ча – също; ята – където; пӯритам – се изпълни; джагат – целият свят.
Бащата Ману даде първата си дъщеря, кӯти, за жена на мъдреца Ручи; средната дъщеря, Девахӯти, даде на мъдреца Кардама, а най-малката, Прасӯти, даде на Дака. От тях целият свят се насели с потомство.
В тази строфа се описва историята на заселването на вселената. Брахм е първото живо същество във вселената, а от него се родили Ману Свямбхува и съпругата му Шатарӯп. Ману имал двама сина и три дъщери и те станали родоначалници на всички обитатели, които населяват различните планети до наши дни. Затова Брахм е дядо на всички, а Върховният Бог, който е баща на Брахм, е праотец на живите същества. Бхагавад-гӣт (11.39) потвърждава това по следния начин:
вюр ямо 'гнир варуа шашка
праджпатис тва прапитмахаш ча
намо намас те 'сту сахасра-ктва
пунаш ча бхӯйо 'пи намо намас те
„Ти си господарят на въздуха, върховният съдник Яма, огънят и повелителят на дъжда. Ти си Луната и великият праотец. Затова отново и отново Ти отдавам смирените си почитания“.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към дванадесета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Сътворяването на Кумрите и на другите“.