No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 1

шрӣ-шука увча
нишамя вча вадато
муне пуятам нпа
бхӯя папраччха кауравьо
всудева-катхдта

шрӣ-шука увча – Шрӣ Шукадева Госвмӣ рече; нишамя – щом изслуша; вчам – разкази; вадата – докато говореше; муне – на Маитрея Муни; пуя-тамм – най-благодетелни; нпа – о, царю; бхӯя – тогава отново; папраччха – попита; кауравя – най-достойният сред Кауравите (Видура); всудева-катх – темата за Божествената Личност Всудева; дта – този, който благоговее.

Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза: О, царю, щом изслуша тези най-благодетелни разкази от устата на мъдреца Маитрея, Видура продължи да задава въпроси за Върховната Божествена Личност, за която слушаше с истинско благоговение.

В тази строфа особено важна е думата дта, защото тя показва, че Видура изпитвал естествена склонност да слуша трансценденталните разкази за Върховната Божествена Личност и колкото и да слушал, никога не можел да им се насити. Той искал да слуша още и още, за да могат тези трансцендентални повествования да му носят все повече щастие и блаженство.

« Previous Next »