ТЕКСТ 12
пара шушрӯаа махя
ст прадж-рака нпа
бхагавс те прадж-бхартур
хӣкешо 'нутушяти
парам – най-великото; шушрӯаам – предано служене; махям – на мен; ст – трябва да бъде; прадж – живите същества, родени в материалния свят; рака – да спасяваш от деградация; нпа – о, царю; бхагавн – Божествената Личност; те – от теб; прадж-бхарту – закрилника на живите същества; хӣкеа – Богът на сетивата; анутушяти – ще е доволен.
О, царю, най-добре ще ми служиш, ако се грижиш по правилен начин за живите същества в материалния свят. Когато Върховният Бог види, че си добър закрилник на обусловените души, със сигурност Той, господарят на сетивата, ще бъде много доволен от теб.
Цялата система на управление на вселената е предназначена да даде възможност на живите същества да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Брахм е представител на Върховната Божествена Личност, а Ману е представител на Брахм. Всички царе, които управляват отделните планети, на свой ред са представители на Ману. Ману сахит е сборник от закони за цялото човечество, които насочват дейностите на хората към трансценденталното служене за Бога. И така, всеки цар трябва да знае, че неговите административни задължения не се изчерпват само със събирането на данъци. Царят поема и лична отговорност поданиците му да се научат да обожават Виу. Всеки трябва да знае как да обожава Виу. И всеки трябва да участва в преданото служене, посветено на Хӣкеша, собственика на сетивата. Обусловените души са създадени не за да задоволяват своите материални сетива, а за да удовлетворят сетивата на Хӣкеша, Върховната Божествена Личност. Това е целта, която стои пред съвършената система за обществено управление. А съвършен държавен глава е оня, който знае тази тайна, както се вижда от словата на Брахм. Управникът, който не знае споменатата тайна, е управник само на думи. Като възпитава поданиците си в дух на предано служене, държавният глава успешно се справя с поверената му отговорност. В противен случай той търпи неуспех в осъществяването на трудната задача, която му е възложена, и ще трябва да бъде наказан от върховната власт. За този, който е поел задължението да управлява, няма друга алтернатива.