ТЕКСТ 37
дӣкнуджанмопасада широдхара
тва пряӣйодаянӣя-дара
джихв праваргяс тава шӣрака крато
сатвасатхя читайо 'саво хи те
дӣк – посвещение; ануджанма – духовно раждане или многократни инкарнации; упасада – трите вида желания (взаимоотношения, дейности и крайна цел); шира-дхарам – шията; твам – Ти; пряӣя – след резултата от посвещението; удаянӣя – заключителните обреди на желанията; дара – бивните; джихв – езикът; праваргя – предшестващи дейности; тава – твои; шӣракам – глава; крато – на жертвоприношението; сатя – огън без жертвоприношение; васатхям – огънят на обожанието; читая – съвкупност от всички желания; асава – жизнен дъх; хи – несъмнено; те – твой.
Освен това, о, Господи, твоите многократни появявания в материалния свят са желанието за всички видове посвещение. Шията Ти е средоточие на трите желания, а бивните Ти са резултатът от духовното посвещение и изпълняването на всички желания. Езикът Ти представлява дейностите, които предшестват посвещението, главата Ти е жертвеният и нежертвеният огън, а жизнената Ти сила е съвкупността от всички желания.