ТЕКСТ 50
ко нма локе пуруртха-сравит
пур-катхн бхагават-катх-судхм
пӣя карджалибхир бхавпахм
ахо вираджйета вин наретарам
ка – кой; нма – наистина; локе – в света; пуруа-артха – смисъл на живота; сра-вит – този, който познава същината на; пур-катхнм – всички исторически повествования; бхагават – за Божествената Личност; катх-судхм – нектарът на разказите за Божествената Личност; пӣя – като пие; кара-аджалибхи – със слуха си; бхава-апахм – това, което унищожава всички материални страдания; ахо – уви; вираджйета – може да пренебрегне; вин – освен; нара-итарам – съществата, които не са човеци.
Кой друг освен едно животно може да съществува в този свят, без да се интересува какъв е смисълът на живота? Кой друг може да пренебрегне нектара на разказите за деянията на Божествената Личност, които освобождават човека от всички материални страдания?
Разказите за дейностите на Божествената Личност са като непресъхващ извор, от който се лее нектар. Никой не би отказал да пие с пълни шепи от този нектар, с изключение на тези, които не могат да бъдат наречени човеци. Преданото служене за Бога е най-висшият смисъл в живота на всяко човешко създание. И то започва от момента, когато човек слуша за трансценденталните дейности на Божествената Личност. Само едно животно или човек, който почти се е превърнал в животно, може да откаже да слуша трансценденталното послание на Бога. Светът е пълен с безброй художествени и исторически произведения, но с изключение на разказите за Божествената Личност нито едно от тях не може да освободи човека от бремето на материалните страдания. Затова ония, които твърдо са решили да сложат край на материалното си битие, трябва да слушат и разказват за трансценденталните деяния на Божествената Личност. В противен случай те са недостойни да се нарекат човеци.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта към тринадесета глава от Трета песен на „Шрӣмад Бхгаватам“, наречена „Появяването на Бог Варха“.