ТЕКСТ 49
тасмин прасанне сакалши прабхау
ки дурлабха тбхир ала лавтмабхи
ананя-д бхаджат гухшая
свая видхатте сва-гати пара парм
тасмин – на него; прасанне – доволен; сакала-шим – на всички благословии; прабхау – на Бога; ким – какво е това; дурлабхам – много трудно за постигане; тбхи – с тях; алам – далеч; лава-тмабхи – с незначителни постижения; ананя-д – с нищо друго освен предано служене; бхаджатм – на тези, които отдават предано служене; гух-шая – пребиваващ в сърцето; сваям – лично; видхатте – извършва; сва-гатим – в собствената си обител; пара – върховен; парм – трансцендентален.
Когато Върховната Божествена Личност е удовлетворена от някого, за този човек не остава нищо непостигнато. Благодарение на трансценденталните си завоевания той разбира, че всичко друго е лишено от смисъл. Този, който отдава трансцендентално любовно служене, има щастието да бъде издигнат до най-висшето равнище на съвършенството лично от самия Бог, който се намира в сърцето на всекиго.
Както се казва в Бхагавад-гӣт (10.10), Богът дава на чистите предани необходимата интелигентност, за да могат да постигнат най-висшето съвършенство. Тук отново се потвърждава, че чистият предан, който постоянно е зает с предано служене, получава цялото знание, необходимо за постигането на Върховната Божествена Личност. Такъв предан не се стреми към нищо друго, освен да служи на Бога, защото за него всичко останало е лишено от стойност. Ако човек служи на Бога с вяра и преданост, той непременно ще постигне съвършенството, защото Богът лично поема грижата за неговия напредък. Богът се намира в сърцето на всекиго и познава подбудите, които движат предания, затова му помага да постигне всичко, което желае. С други думи, псевдопреданият, който се стреми към материални облаги, не може да постигне най-висшето съвършенство, защото Богът знае подбудите, които го движат. Човек просто трябва да бъде искрен в намеренията си и тогава Богът ще му помогне по всякакви начини.