No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 16

ити т вӣра мрӣча
кпа баху-бхиӣм
пратхнунаян вч
правддхнага-кашмалм

ити – така; тм – на нея; вӣра – о, герою; мрӣча – синът на Марӣчи (Кашяпа); кпам – на нещастната; баху-бхиӣм – твърде словоохотлива; пратха – отвърна; анунаян – като успокои; вч – с думи; правддха – превъзбудена; анага – похот; кашмалм – замърсена.

О, герою (Видура), синът на Марӣчи успокои с подходящи слова Дити, която се измъчваше от замърсилата я похот и в нещастието си бе станала твърде словоохотлива.

Когато мъж или жена са обладани от похот, това значи, че се замърсяват с грях. Кашяпа бил зает с духовни дейности, но не бил достатъчно устойчив, за да може да откаже на съпругата си, която се измъчвала от страст. Ако беше духовно силен колкото Видура, той би могъл да я отпрати със силни и категорични думи. Маитрея се обръща към Видура с името „герой“, защото никой не може да се владее по-добре и да е по-устойчив от предания на Бога. По всичко личи, че вътре в себе си Кашяпа вече бил допуснал мисълта да се наслаждава със съпругата си. И понеже не бил с достатъчно силен характер, той едва-едва се опитал да я разубеди и успокои.

« Previous Next »