ТЕКСТ 19
м хур тмано хй ардха
шреяс-кмася мнини
яс сва-дхурам адхяся
пумш чарати виджвара
м – съпругата, която; ху – казва се; тмана – на тялото; хи – така; ардхам – половина; шрея – добруване; кмася – на всички желания; мнини – о, почтена съпруго; ясм – на която; сва-дхурам – всички задължения; адхяся – поверявайки; пумн – мъжът; чарати – движи се; виджвара – спокоен.
О, почтена съпруго, жената е толкова неоценим помощник, че я наричат по-добрата половина от тялото на мъжа, задето помага на своя съпруг да изпълнява всичките си религиозни задължения. Мъжът може да се чувства спокоен, като повери всичките си задължения на своята съпруга.
Ведите определят жената като по-добрата половина от тялото на мъжа, защото тя поема отговорност за изпълнението на половината от задълженията на своя съпруг. Всеки семеен човек е длъжен да извършва пет вида жертвоприношения, наречени пача-ягя, за да се освободи от последиците на греховете, които неизбежно допуска в хода на дейностите си. Когато мъжът деградира толкова, че по качества заприлича на котките и кучетата, той забравя духовните си задължения и започва да гледа на своята съпруга като на средство за сетивно наслаждение. Когато човек възприема по този начин жена си, основното, което е от значение за него, е физическата ѝ красота. И щом тя престане да му носи сетивно наслаждение, настъпва разрив или се стига до развод. Но когато чрез съвместното си съжителство мъжът и жената се стремят към духовен напредък, физическата красота и „любовта“ с нейните приливи и отливи нямат значение. В материалния свят няма истинска любов. Женитбата всъщност е дълг, който двамата съпрузи с общи усилия трябва да изпълняват, като следват указанията на авторитетните писания в името на духовното съвършенство. И така, бракът играе изключително важна роля, защото помага на хората да избегнат съществуванието, което водят котките и кучетата – създания, които ни най-малко не са създадени за постигане на духовно себепознание.