ТЕКСТ 42
дитир увча
вадха бхагават скт
сунбходра-бхун
шсе путрайор махя
м круддхд брхмад прабхо
дити увча – Дити каза; вадхам – убиването; бхагават – от Върховната Божествена Личност; скт – лично; сунбха – с неговото оръжие Сударшана; удра – много великодушен; бхун – с ръцете; шсе – желая; путрайо – синовете; махям – моите; м – никога да не стане така; круддхт – от гнева; брхмат – на брхмаите; прабхо – о, съпруже мой.
Дити каза: Много се радвам, че великодушната Божествена Личност собственоръчно ще убие синовете ми с оръжието си Сударшана. О, съпруже мой, дано никога не се случи причина за тяхната гибел да бъде гневът на преданите брхмаи.
Когато чула от съпруга си, че великите души ще се изпълват с гняв заради деянията на синовете ѝ, Дити истински се разтревожила. Тя си помислила, че гневът на брхмаите може да погуби синовете ѝ. Когато брхмаите се разгневят на някого, Богът не се появява, защото техният гняв и сам по себе си е достатъчен, за да накаже злодея. Но Той идва винаги, когато преданият му страда. Когато злодеите причиняват болка на предания или го преследват, той не моли Бога да дойде, за да го спаси, и никога не го безпокои с молби за закрила. Обратното, Богът сам гори от желание да защитава предания си. Дити знаела добре, че ако Той убие синовете ѝ, това пак ще бъде проява на милост от негова страна и затова казала, че дискът и ръцете на Бога са олицетворение на милостта. Ако някой бъде убит от диска на Бога, той има щастието да види ръцете му, а това е напълно достатъчно, за да получи освобождение. Такава щастлива съдба не постигат дори великите мъдреци.