ТЕКСТ 25

В тази строфа ясно е казано, че царството на Бога се намира отвъд материалните вселени. Както над Земята са разположени стотици хиляди по-висши планети, така съществуват и милиони духовни планети, които са част от духовното небе. Тук Брахмджӣ казва, че духовното царство е отвъд планетите на полубоговете. Човек може да проникне в царството на Върховния Бог само когато е развил нужните качества. У личността на предания можем да открием всички добродетели. Шрӣмад Бхгаватам (5.18.12) потвърждава, че този, който е осъзнат за Ка, е надарен с всички качества на полубоговете. В материалния свят качествата на полубоговете се ценят много високо. Възпитаният човек е по-уважаван от невежия или от човека с невъздържан характер. Полубоговете от висшите планети имат много по-висши качества от земните жители.

Брахмджӣ утвърждава, че само хората, които са развили нужните качества, могат да влязат в царството на Бога. Тези качества са двайсет и шест на брой и са описани в Чайтаня чаритмта: преданият е много добър, не се кара с никого, приема Ка съзнание като най-висшата цел на живота си, отнася се по еднакъв начин към всички, никой не може да открие недостатъци в характера му; той е великодушен, благ и винаги чист – физически и духовно, не претендира да притежава нищо на този свят, благодетел е на всички живи същества, спокоен е и е безрезервно предан на Ка; той няма материални желания, той е кротък, смирен и винаги постоянен, овладял е сетивата си, не яде повече, отколкото е необходимо за поддържането на тялото, лишен е от привързаност към материалната си същност, уважава другите и не изисква никаква почит за себе си; той е много сдържан, много състрадателен и много доброжелателен; той е поетичен, умее да върши много вещо всички дейности и никога не говори безсмислици. Качествата на святите личности са описани и в Шрӣмад Бхгаватам (3.25.21). Там се казва, че святият човек, който е достоен да влезе в царството на Бога, е много търпелив и много милостив към всички живи същества, той е безпристрастен и е състрадателен както към хората, така и към животните. Той няма да прояви глупостта да убие Нряа във формата на коза, за да нахрани Нряа във формата на човек (даридра-нряа). Святият човек е много добър с всички живи същества и затова няма врагове и, накрая, той е много спокоен. Такива са качествата на този, който заслужава да влезе в царството на Бога. Шрӣмад Бхгаватам (5.5.2) потвърждава, че такъв човек постепенно постига освобождение и влиза в Божието царство. В Шрӣмад Бхгаватам (2.3.24) също се казва, че ако човек не плаче и тялото му не се променя под влияние на екстаза, когато повтаря святото име на Бога без оскърбления, такъв човек е с желязно сърце, което не трепва дори при възпяването на святото име на Бога, Харе Ка. Причина за споменатите промени в тялото е екстазът, роден от чистото възпяване на святите имена: Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе.

Тук му е мястото да отбележим, че има десет оскърбления срещу святото име на Бога, които трябва да се избягват. Първото оскърбление е да се говори пренебрежително за ония, които са посветили целия си живот на това да разпространяват славата и величието на Бога. Хората се нуждаят от знание за величието на Върховния. Ето защо никога не трябва да се отнасяме пренебрежително към преданите, които проповядват величието на Бога – това е най-голямото оскърбление. Освен това повтарянето на святото име на Виу носи на човека най-голямото благо и между него и забавленията на Бога няма разлика. Много невежи твърдят, че е все едно дали човек повтаря мантрата Харе Ка или името на Клӣ, Дург или Шива, защото между тези имена няма разлика. Ако човек мисли, че имената и дейностите на полубоговете са равностойни на святото име на Върховната Божествена Личност или пък ако смята святото име на Виу за материална звукова вибрация, той извършва оскърбление. Третото оскърбление е да мислим духовния учител, който разпространява величието на Бога, за обикновен човек. Четвъртото оскърбление е да смятаме ведическите произведения, например Пурите и другите свещени писания, за обикновени книги, в които се съдържа някакво знание. Петото оскърбление е да мислим, че преданите преувеличават значението на святото име на Бога. Действителният факт е, че Богът не се различава от своето име. Най-висше осъзнаване на духовните истини човек постига, като възпява святото име на Бога, както е предписано за тази епоха – Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Шестото оскърбление е да се интерпретира по собствени начини святото име на Бога. Седмото оскърбление е човек да извършва греховни дейности, като се уповава на святото име на Бога. Знае се, че човек може да се освободи от последиците на всичките си грехове просто като повтаря святото име на Бога. Но ако си мисли, че това му дава правото да върши всякакви грехове, той допуска оскърбление. Осмото оскърбление е да се слага знак за равенство между повтарянето на Харе Ка и другите духовни дейности – медитацията, отреченията, аскетизма и жертвоприношенията. Те не са равностойни в нито едно отношение. Деветото оскърбление е да се възхвалява силата на святото име пред хора, които не се интересуват от него. Десетото оскърбление е в процеса на духовното развитие човек да остава привързан към измамното чувство за собственост или да смята тялото си за своето аз.

Когато някой престане да допуска тези десет оскърбления, свързани с повтарянето на святото име на Бога, в тялото му започват да се проявяват екстатични изменения, наречени пулакшру. Пулака означава „признаци на щастие“, а ашру – „сълзи в очите“. У този, който повтаря святото име на Бога без оскърбления, неизбежно намират израз признаците на щастието, а очите му се изпълват със сълзи. Настоящата строфа на свой ред утвърждава, че хората, които наистина са постигнали признаците на щастието и от чиито очи бликат сълзи, когато възпяват величието на Бога, са достойни да влязат в Божието царство. В Чайтаня чаритмта се отбелязва, че ако човек не показва подобни симптоми, докато повтаря Харе Ка, това значи, че все още допуска оскърбления. След това авторът предлага добро разрешение за подобни случаи. В ди-лӣл (8.31) той казва, че човек може да се освободи от всички посочени оскърбления, като приеме подслон при Бог Чайтаня и просто продължи да повтаря святото име на Бога, Харе Ка.