ТЕКСТ 27
тасминн атӣтя муная а асаджджамн
как самна-ваясв атха саптамм
девв ачаката гхӣта-гадау паррдхя-
ке’ра-куала-кирӣа-виака-веау
тасмин – в тази Вайкуха; атӣтя – след като минаха през; муная – великите мъдреци; а – шест; асаджджа мн – без да бъдат особено привлечени; как – стени; самна – еднаква; ваясау – възраст; атха – след това; саптамм – при седмата порта; девау – двама пазачи от Вайкуха; ачаката – видяха; гхӣта – държащи; гадау – боздугани; пара-ардхя – изключително скъпи; ке’ра – гривни; куала – обици; кирӣа – шлемове; виака – красиви; веау – дрехи.
Те минаха през шестте порти на Вайкуха-пурӣ, жилището на Бога, без да изпитат и най-малко удивление от пищната им украса, ала пред седмата порта видяха две сияйни същества на еднаква възраст, въоръжени с боздугани, облечени в красиви одежди и окичени с най-изящни бижута, обици, диаманти и шлемове.
Мъдреците така горели от желание да зърнат Бога във Вайкуха-пурӣ, че дори не се спрели да разгледат трансценденталната украса на шестте порти, през които минали. Но при седмата порта те се натъкнали на двама пазачи, които били на еднаква възраст. Еднаквата възраст на двамата означава, че на планетите във Вайкуха никой не остарява и затова човек не може да различи възрастта на обитателите. Жителите на Вайкуха носят украшения като тези, с които е окичена Върховната Божествена Личност: шакха, чакра, гад и падма (раковина, диск, боздуган и лотос).