ТЕКСТ 35
тем итӣритам убхв авадхря гхора
та брахма-даам анивраам астра-пӯгаи
садьо харер анучарв уру бибхятас тат-
пда-грахв апататм атиктареа
тем – на четиримата Кумри; ити – по този начин; ӣритам – изречени; убхау – двамата пазачи; авадхря – разбирайки; гхорам – ужасно; там – това; брахма-даам – проклятие от брхмаа; анивраам – не може да се обезсили; астра-пӯгаи – с никакво оръжие; садя – мигом; харе – на Върховния Бог; анучарау – предани; уру – много; бибхята – се уплашиха; тат-пда-грахау – хващайки нозете им; апататм – паднаха; ати-ктареа – обзети от страшна тревога.
Щом пазачите на Вайкухалока, които, без съмнение, бяха предани на Бога, чуха, че брхмаите се канят да ги прокълнат, те се уплашиха много и обзети от страшна тревога, мигом паднаха в нозете им, защото от проклятието на брхмаа човек не може да се защити с никакво оръжие.
По стечение на обстоятелствата пазачите допуснали грешка, като не позволили на брхмаите да минат през портите на Вайкуха. Ала още в същия миг те осъзнали тежестта на проклятието, което ги чака. Човек може да допусне много видове оскърбления, но най-непростимо е оскърблението срещу предан на Бога. Тъй като самите те били предани на Бога, пазачите веднага разбрали грешката си и почувствали ужас, когато четиримата Кумри се приготвили да ги прокълнат.