ТЕКСТ 39
ктсна-прасда-сумукха спхаӣя-дхма
снехвалока-кала хди саспантам
шме птхв ураси шобхита шри сваш-
чӯмаи субхагаянтам ивтма-дхиям
ктсна-прасда – благославяйки всеки; су-мукхам – благотворно лице; спхаӣя – желано; дхма – убежище; снеха – нежност; авалока – гледайки; кала – разпространявайки; хди – в сърцето; саспантам – докосвайки; шме – на Бога, който е възчерен на цвят; птхау – широк; ураси – гръден кош; шобхита – украсен; шри – богинята на щастието; сва – райски планети; чӯ-маим – апогей; субхагаянтам – носейки благоденствие; ива – като; тма – Върховната Божествена Личност; дхиям – обител.
Богът е непресъхващ извор на блаженство. Неговото благотворно присъствие е благословия за всички, а нежната му усмивка и погледът му проникват до самите дълбини на сърцето. Тялото му е с прекрасен възчерен цвят, а широките му гърди са убежище за богинята на щастието, която носи благоденствие на целия духовен свят, апогей на райското царство. Затова изглежда като че ли Богът сам разпространява красотата и щастието на духовния свят.
Когато дошъл, Богът бил доволен от всички – затова тук се казва ктсна-прасда-сумукхам. Той знаел, че съгрешилите пазачи също са му чисти предани, въпреки че неволно са извършили оскърбление в нозете на други предани. Оскърбленията срещу преданите са много опасни за преданото служене. Бог Чайтаня казва, че оскърблението срещу предан е като побеснял слон, пуснат на воля. Когато влезе в някоя градина, побеснелият слон унищожава всички растения. По същия начин оскърбленията в нозете на чист предан унищожават всички постижения на човека в преданото служене. Самият Бог не се чувствал обиден, защото Той не обръща внимание на оскърбленията, които искреният предан неволно му нанася. Но преданият трябва да е много внимателен да не оскърби друг предан. Богът се отнася по един и същ начин към всички, но е особено предразположен към преданите си. Ето защо Той погледнал еднакво милостиво и оскърбителите, и оскърбените. Това негово отношение било следствие от безкрайните му трансцендентални качества. Радостта на Бога била толкова сърдечна и трогателна, че просто с усмивката си Той изцяло покорил преданите. Пленителната усмивка на Бога засенчва не само богатствата на висшите планети от материалния свят; пред нея помръкват дори богатствата на духовния свят. Обикновените хора нямат представа за живота на висшите материални планети, които са многократно по-богати във всяко отношение. Планетите във Вайкуха обаче са толкова възхитителни, че ги сравняват с най-големия скъпоценен камък, който стои в центъра на огърлица от скъпоценни камъни.
В тази строфа думите спханӣя-дхма посочват, че Богът е непресъхващ извор на блаженство, защото притежава всички трансцендентални качества. Личностите, които търсят блаженство в сливането с имперсоналния Брахман, се стремят само към някои от тези трансцендентални качества, ала има и други трансценденталисти, които се стремят към лично общуване с Бога в ролята на негови слуги. Богът е толкова добър, че дава подслон на всички – и на имперсоналистите, и на преданите. На имперсоналистите Той предоставя убежище в безличностното си сияние Брахман, а на преданите – в своите обители, наречени Вайкухалоки. Богът е особено благоразположен към предания си. С усмивката и с погледа си Той докосва най-съкровените дълбини на сърцето му. Както се казва в Брахма сахит, на Вайкухалока стотици хиляди богини на щастието постоянно служат на Бога (лакмӣ-сахасра-шата-самбхрама-севямнам). В материалния свят човек се прославя, ако е спечелил дори само прашинка от благоволението на богинята на щастието. Можем да си представим тогава колко по-славно и по-велико е Божието царство в духовния свят, където стотици хиляди богини на щастието постоянно служат на Бога. Друг интересен момент в тази строфа е, че тя директно посочва къде се намират Вайкухалоките. Те са разположени над всички райски планети, които пък на свой ред се намират над слънчевия глобус в горната половина на вселената и се наричат Сатялока, или Брахмалока. Духовният свят, Вайкухалока, е разположен отвъд пределите на вселената. Затова в дадената строфа се казва, че той е апогеят на всички планетарни системи.