ТЕКСТ 42
атропасам ити чотсмитам индир
свн дхи вирачита баху-саухавхям
махя бхавася бхават ча бхаджантам ага
немур нирӣкя на витпта-дшо муд каи
атра – в това, което се отнася до красотата; упасам – сломена; ити – така; ча – и; утсмитам – гордост заради красотата; индир – на богинята на щастието; свнм – на своите предани; дхи – с интелигентността; вирачитам – съзерцавана; баху-саухава-хям – великолепно украсен; махям – на мен; бхавася – на Шива; бхаватм – на всички вас; ча – и; бхаджантам – обект на обожание; агам – фигурата; нему – поклониха се; нирӣкя – щом видяха; на – не; витпта – заситени; да – погледи; муд – прелели от щастие; каи – с главите си.
Ослепителната красота на Нряа, многократно усилена от интелигентността на преданите му, бе толкова неотразима, че сломяваше гордостта на богинята на щастието, която се мислеше за най-красивата. Скъпи полубогове, Богът, който се появи по този начин, е обожаван от мен, от Шива и от всички вас. Мъдреците го съзерцаваха с ненаситни погледи и прелели от щастие, склониха глави в лотосовите му нозе.
Красотата на Бога била толкова пленителна, че е трудно да се опише с думи. Богинята на щастието е известна като най-красивото създание в духовното и материалното творение на Бога. Тя е най-красивата, ала дори нейната красота помръкнала, когато се появил Богът. С други думи, в присъствието на Бога красотата на богинята на щастието отстъпва на заден план. Поетите ваиави казват, че красотата на Бога е толкова омайна, че може да покори хиляди Купидони. Затова Богът се нарича Мадана-мохана. Известно е обаче, че понякога красотата на Рдхрӣ подлудява дори Бога. Поетите описват, че тогава Бог Ка, въпреки че е Мадана-мохана, става Мадана-дха, пленник на красотата на Рдхрӣ. Всъщност красотата на Бога няма равна на себе си и засенчва дори красотата на Лакмӣ във Вайкуха. Преданите във Вайкуха искат Богът да е най-красивият, но преданите в Гокула и Калока искат Рдхрӣ да е по-красива от Ка. И тогава Богът, който е бхакта-ватсала, или този, който се стреми да удовлетвори своите предани, приема такъв образ, че да достави удоволствие на Брахм, Шива, полубоговете и другите предани. Така станало и сега: заради преданите си, мъдреците Кумри, Богът се появил в най-прекрасния си облик. Те го гледали, без да могат да се наситят, и искали вечно да го виждат пред себе си.