ТЕКСТ 43
тасравинда-наянася падравинда-
киджалка-мишра-туласӣ-макаранда-вю
антар-гата сва-вивареа чакра те
сакобхам акара-джум апи читта-танво
тася – на него; аравинда-наянася – на лотосоокия Бог; пада-аравинда – на лотосовите нозе; киджалка – пръстите; мишра – смесен; туласӣ – листата от туласӣ; макаранда – благоуханието; вю – ветрец; анта-гата – влезе във; сва-вивареа – ноздрите им; чакра – направи; тем – на Кумрите; сакобхам – вълнение, предизвикващо промяна; акара-джум – привързани към концепцията за безличностния Брахман; апи – въпреки че; читта-танво – в ума и тялото.
Когато ветрецът, носещ благоуханието на листенцата от туласӣ върху пръстите на лотосовите нозе на Божествената Личност, достигна до ноздрите на мъдреците, те почувстваха как телата и умовете им се променят, въпреки че дотогава бяха привързани към концепцията за безличностния Брахман.
От тази строфа разбираме, че четиримата Кумри били имперсоналисти, т.е. последователи на монистичната философия, чиято крайна цел е сливането с Бога. Но щом съзрели чертите на Бога, в ума им веднага настъпила промяна. С други думи, имперсоналистите, които намират трансцендентално удоволствие в опитите да се слеят с Бога, търпят поражение, когато зърнат красивите му трансцендентални черти. Кумрите се променили благодарение на уханието на лотосовите нозе на Бога, което ветрецът носел заедно с аромата на туласӣ. И вместо да се сливат с Бога, те решили да станат предани. Да си слуга в лотосовите нозе на Бога, е много по-щастлива участ от това да се слееш в едно с него.