ТЕКСТ 45

В тази строфа много добре е описана крайната цел, до която може да ни изведе процесът на йога. При това категорично се отбелязва, че обект на медитацията за последователите на йога-мрга е четириръката форма на Бог Нряа. Съвременната епоха изобилства от какви ли не мними йогӣ, които не насочват медитацията си към четириръката форма на Нряа. Някои от тях се опитват да медитират върху нещо безличностно или върху пустотата, въпреки че великите йогӣ, последователи на автентичния метод, не одобряват подобни занимания. Истинският процес на йога-мрга изисква човек да владее сетивата си, да седи на усамотено свято място и да медитира върху четириръката форма на Нряа, украсена така, както се описва в тази глава – формата, която видели четиримата мъдреци. Тази форма на Нряа е експанзия на Ка. Следователно можем да заключим, че движението за Ка съзнание, което днес се разпространява по целия свят, е истинската, най-висшата форма на йога.

Ка съзнание е най-висшата форма на йога и се практикува от йогӣ, възпитани в преданост. Осемте съвършенства, които мистичната йога обещава, са практически недостижими за обикновения човек. А тук се казва, че Богът, който се появил пред четиримата мъдреци, притежавал всичките осем съвършенства в тяхната пълна степен. Най-висшето постижение в йога-мрга е способността човек денонощно да е съсредоточен върху Ка. Именно тази медитация се нарича Ка съзнание. Йога системата, за която се говори в Шрӣмад Бхгаватам и Бхагавад-гӣт или която се препоръчва от Патаджали, коренно се различава от съвременната хаха йога, практикувана в западните страни. Истинската йога изисква човек да се научи да владее сетивата си и когато постигне контрол над тях, да съсредоточи ума си върху Върховната Божествена Личност Шрӣ Ка във формата му на Нряа. Бог Ка е изначалната Божествена Личност, а всички останали форми на Виу – с четири ръце, украсени с раковина, лотос, боздуган и диск – са пълни експанзии на Ка. В Бхагавад-гӣт се препоръчва човек да медитира върху формата на Бога. За да може да съсредоточи ума си, той трябва да практикува йога в уединено място със свята атмосфера и по време на медитацията да държи тялото си изправено. Йогӣте трябва да съблюдават правилата и ограниченията на брахмачаря – да живеят аскетичен живот на лишения и полово въздържание. Човек не може да практикува йога в пренаселения град, позволявайки си всевъзможни излишества, като неограничен полов живот и чревоугодничество. Практикуването на йога изисква контрол над сетивата, а контролът над сетивата започва с контрола върху езика. Този, който може да ограничава езика си, ще може да обуздае и останалите сетива. Не е възможно човек да яде всякакви забранени храни, да употребява алкохол и в същото време да напредва в йога. За голямо съжаление, на Запад идват много псевдойогӣ, които злоупотребяват със склонността на хората към йога. Тези мними йогӣ си позволяват дори да твърдят, че човек може да употребява алкохол и в същото време да се занимава с медитация.

Преди пет хиляди години, когато Бог Ка препоръчал на Арджуна да се занимава с йога, Арджуна открито признал, че не е в състояние да следва строгите правила и ограничения на тази система. С каквото и да се занимава, човек трябва да е много практичен и да не си губи времето с безсмислени гимнастически упражнения, рекламирани като йога. Истинската йога означава човек да търси в сърцето си четириръката Свръхдуша и постоянно да я съзерцава в медитация. Тази непрекъсната медитация се нарича самдхи, а неин обект е четириръкият Нряа, чиито украшения са описани в настоящата глава на Шрӣмад Бхгаватам. Но ако въпреки всичко човек иска да медитира върху пустотата или върху нещо безличностно, ще му е необходимо много дълго време, за да постигне успех в йога. Никой не е в състояние да съсредоточи ума си върху нещо безличностно или пусто. Истинската йога означава съсредоточаване на ума върху формата на Бога, четириръкия Нряа, който се намира в сърцето на всекиго.

С помощта на медитацията човек може да разбере, че Богът се намира във всяко сърце. Дори да не съзнаваме този факт, Богът пак се намира в сърцето на всекиго. Нещо повече, Той е не само в сърцата на хората, но и в сърцата на котките и кучетата. Бхагавад-гӣт потвърждава този факт с неговите собствени думи: ӣшвара сарва-бхӯтн хд-деше. Ӣшвара, върховният повелител на света, се намира във всяко сърце. И не само във всяко сърце, но и във всеки един атом. Няма място, което да е лишено от присъствието на Бога. За това се говори в Ӣшопаниад. Богът се намира навсякъде и има право на собственост върху всичко. Аспектът, чрез който Той присъства навсякъде, се нарича Парамтм. тм е индивидуалната душа, а Парамтм е индивидуалната Свръхдуша. Както тм, така и Парамтм са индивидуалности, личности. Разликата между тях е, че тм (душата) присъства само в едно конкретно тяло, докато Парамтм присъства навсякъде. По този повод е много подходящо сравнението със слънцето. Една индивидуална личност може да се намира само на едно определено място, докато слънцето, макар също да е индивидуално по същността си, се намира над главата на всяка индивидуална личност. Това се обяснява в Бхагавад-гӣт. Следователно въпреки че Богът и живите същества имат еднакви качества, Свръхдушата се различава от индивидуалната душа по своята способност да се разпространява. Богът, или Свръхдушата, може да се разпространи в милиони различни форми, докато индивидуалната душа не е в състояние да направи това.

Свръхдушата, която се намира в сърцето на всеки, може да наблюдава всички дейности, извършвани в миналото, в сегашното и тези, които ще се извършат в бъдеще. В Упаниадите се описва, че Свръхдушата стои до индивидуалната душа като свидетел и приятел. Като приятел на индивидуалната душа, Свръхдушата постоянно се стреми да я върне обратно вкъщи, при себе си. В ролята си на свидетел Тя дарява живото същество с благословии и осигурява всекиму резултатите от дейностите, които е вършил. Свръхдушата предоставя на индивидуалната душа всички възможности да постигне онова, към което се стреми, за да се наслаждава в материалния свят. Страданието идва като следствие от склонността на живото същество да се опитва да господства в материалния свят. Но Богът учи индивидуалната душа – своя син и приятел – да изостави всички подобни занимания и просто да му се предаде, за да постигне вечно блаженство и вечен живот, изпълнен със знание. Това е последното наставление на Бхагавад-гӣт, най-авторитетната и най-популярната книга за всички видове йога. Следователно в последното наставление на Бхагавад-гӣт е формулирана най-висшата цел на йога.

В Бхагавад-гӣт се казва, че човекът, който постоянно е потопен в Ка съзнание, е най-великият йогӣ. Но какво е Ка съзнание? Както индивидуалната душа благодарение на съзнанието си присъства в цялото тяло, така Свръхдушата (Парамтм) чрез свръхсъзнанието присъства в цялото творение. Индивидуалната душа, която има ограничено съзнание, се опитва да подражава на енергията на свръхсъзнанието. Аз разбирам какво става в границите на моето тяло, но не мога да почувствам какво става в тялото на друго живо същество. Чрез съзнанието си аз присъствам в цялото си тяло, но моето съзнание не може да проникне в ничие друго тяло. Ала Свръхдушата (Парамтм), която се намира навсякъде и у всеки, притежава съзнание за съществуването на всеки. Представата, че душата и Свръхдушата са едно, е несъстоятелна, защото не се потвърждава от авторитетната ведическа литература. Съзнанието на индивидуалната душа не може да действа като свръхсъзнание. Но свръхсъзнанието може да бъде постигнато, като индивидуалното съзнание се съгласува със съзнанието на Върховния. Именно този процес на съгласуване се нарича отдаване на Бога, или Ка съзнание. От Бхагавад-гӣт научаваме, че отначало Арджуна не искал да се сражава със своите братя и роднини, но когато разбрал наставленията, изложени в Бхагавад-гӣт, подчинил своето съзнание на свръхсъзнанието на Ка. Тогава той бил в Ка съзнание.

Човек, който е в пълно Ка съзнание, действа според волята на Ка. В началото той узнава волята на Ка чрез кристалното посредничество на духовния учител. Когато човек научи достатъчно и действа със смирена вяра и любов към Ка, направляван от истински духовен учител, процесът на съгласуване с Бога постепенно става по-сигурен и по-прецизен. Това равнище в преданото служене, постигнато от предания в Ка съзнание, е най-висшето съвършенство в йога. Тогава Ка, Свръхдушата, насочва предания отвътре, а отвън той получава помощ от духовния учител, действителен представител на Ка. Ка помага на предания отвътре, тъй като е чайтя и се намира във всяко сърце. Ала не е достатъчно да разберем, че Богът се намира във всяко сърце. Трябва да разпознаваме Бога както вътре в себе си, така и отвън и да приемаме наставленията му както отвътре, така и отвън, за да можем да действаме в Ка съзнание. Това е най-висшето равнище на човешко съществуване и най-голямото съвършенство, до което извежда йога.

Един съвършен йогӣ може да постигне осем вида свръхестествени способности: да става по-лек от въздуха, по-малък от атома и по-голям от планина, да получава всичко, което пожелае, да има власт, подобна на властта на Бога и пр. Но когато човек се издигне до съвършенството да получава наставления от Бога, това завоевание е по-велико от всички споменати по-горе материални постижения. Дихателните йогийски упражнения, които хората обикновено практикуват, са само началото на този процес. Медитацията върху Свръхдушата е следващата крачка напред. Ала най-висшето съвършенство е човек да постигне непосредствено общуване със Свръхдушата и да приема наставления от нея. Дихателните упражнения и медитацията са били изключително трудни дори преди пет хиляди години, иначе Арджуна нямаше да отхвърли предложението на Ка да следва тази система. Епохата на Кали се нарича епоха на деградацията. В нея хората живеят твърде кратко и трудно усвояват истините на себепознанието и духовния живот. Те са изключително окаяни и дори ако някой прояви известен интерес към себепознанието, много лесно става жертва на измамници. Единственият начин да се постигне съвършеното равнище на йога е да се следват принципите на Бхагавад-гӣт по примера, оставен от Бог Чайтаня. Това е най-простият метод за постигане на висшето съвършенство в йога. Бог Чайтаня лично показал на хората как да практикуват Ка съзнание, като повтарят святото име на Ка според предписанията на Веднта, Шрӣмад Бхгаватам, Бхагавад-гӣт и други важни Пури.

Посочената йога се следва от огромен брой индийци, постепенно тя започва се разпространява и в много градове на Съединените щати. Тя е много проста и напълно достъпна за хората от тази епоха, особено за ония, които наистина се стремят към успех в йога. В съвременната епоха нито един друг метод на йога не може да се следва успешно. Медитацията е била възможна в златната епоха, Сатя юга, когато хората са живеели стотици хиляди години. И така, тези, които наистина искат да постигнат успех в заниманията си с йога, трябва да повтарят Харе Ка, Харе Ка, Ка Ка, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе. Тогава те сами ще почувстват как напредват към целта. В Бхагавад-гӣт този процес на Ка съзнание е наречен рджа-вид, цар на цялото знание.

Хората, които следват възвишената система на бхакти йога и извършват предано служене с трансцендентална любов към Ка, могат да потвърдят колко прост и същевременно приятен е този процес. В текст 43 се описа, че четиримата мъдреци Санака, Сантана, Санандана и Санат-кумра също били привлечени от чертите на Бога и от трансценденталното ухание на праха в лотосовите му нозе.

Йога изисква да се контролират сетивата, а бхакти йога, или Ка съзнание, е процес за пречистване на сетивата. Когато човек е пречистил сетивата си, те спонтанно и естествено са под контрол. Човек не може да спре сетивата си насила. Ако обаче ги пречисти, като служи на Бога, те не само няма да се увличат от безсмислени занимания, но и ще участват в трансценденталното служене за Бога, към което се стремели четиримата мъдреци. Следователно Ка съзнание не е измислица, родена в блуждаещия ум на някой философ. То е авторитетен процес, предписан от Бхагавад-гӣт (9.34): ман-ман бхава мад-бхакто мад-джӣ м намаскуру.