No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 44

те в амуя вадансита-падма-кошам
удвӣкя сундаратардхара-кунда-хсам
лабдхшиа пунар авекя тадӣям агхри-
двандва накхруа-маи-шраяа нидадхю

те – тези мъдреци; ваи – наистина; амуя – на Върховната Божествена Личност; вадана – лице; асита – син; падма – лотос; кошам – сърцевина; удвӣкя – поглеждайки; сундара-тара – по-красив; адхара – устни; кунда – жасмин; хсам – усмихнати; лабдха – постигнаха; шиа – цели в живота; пуна – отново; авекя – гледайки надолу; тадӣям – негови; агхри-двандвам – два лотосови нозе; накха – нокти; аруа – червени; маи – рубини; шраяам – убежище; нидадхю – медитираха.

Красивото лице на Бога им приличаше на сърцевината на син лотос, а усмивката му – на разцъфнал жасмин. Щом съзряха лицето му, мъдреците се почувстваха напълно удовлетворени, но понеже жадуваха да го гледат непрестанно, те насочиха поглед към лотосовите му нозе, чиито алени нокти приличаха на рубини. Така четиримата мъдреци отново и отново попиваха с погледи трансценденталното тяло на Бога, докато накрая постигнаха медитацията върху личностния му аспект.

« Previous Next »