ТЕКСТ 8
яся вч прадж сарв
гвас тантйева янтрит
харанти балим яттс
тасмаи мукхя те нама
яся – на когото; вч – на наставленията на Ведите; прадж – живи същества; сарв – всички; гва – бикове; тант – от въжето; ива – както; янтрит – са подчинени; харанти – предлагаме; балим – дар, предмети за обожание; ятт – под контрола; тасмаи – на него; мукхя – на най-главната личност; те – на теб; нама – смирени почитания.
Предписанията на Ведите, които направляват живота на всички живи същества във вселената, са като въжето, промушено през ноздрите на бика, с което пастирът го води. Никой не може безнаказано да нарушава правилата, изложени във ведическите писания. Отдаваме нашите почитания на тази най-главна личност, която ни даде Ведите!
Ведическите писания са законниците на Върховната Божествена Личност. Както човек няма право да нарушава законите на държавата, така той не може да нарушава и постулатите на ведическите писания. Всяко живо същество, което се стреми към истинско благо, трябва да действа според напътствията на Ведите. Животът на обусловените души, които са дошли в материалния свят, за да търсят материално сетивно наслаждение, е регламентиран от наставленията на ведическата литература. Сетивното наслаждение е като солта – човек не може да слага нито прекалено много, нито прекалено малко от нея; но при всички случаи трябва да сложи сол в храната си, за да бъде тя вкусна. Обусловените души, които са дошли в материалния свят, трябва да използват сетивата си според напътствията на Ведите, в противен случай ще бъдат принудени да живеят сред още по-тежки страдания. Нито един човек и нито един полубог не може да създаде закони като законите на ведическите писания, защото тези закони са дадени от самия Върховен Бог.