ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Брахм каза: Като поздрави мъдреците за хубавите им думи, Върховната Божествена Личност, чиято обител е царството Божие, каза следното.

ТЕКСТ 2: Божествената Личност каза: тези мои служители, Джая и Виджая, извършиха тежко оскърбление срещу вас, защото ме пренебрегнаха.

ТЕКСТ 3: О, велики мъдреци, напълно одобрявам наказанието, което вие, отдадените на мен, сте им отсъдили.

ТЕКСТ 4: За мен брхмаите са най-великите личности, затова са ми най-скъпи. Неуважението, показано от служителите ми, всъщност е проявено от мене самия, защото пазачите са мои слуги. Приемам случилото се като оскърбление, сторено лично от мен, и затова ви моля за прошка.

ТЕКСТ 5: Лошата постъпка, извършена от слугата, кара хората да обвиняват господаря му, както бялата проказа, засегнала някоя част на тялото, се разнася по цялата кожа.

ТЕКСТ 6: Всеки на този свят, дори чалът, който яде сготвена кучешка плът, се пречиства, ако се потопи със слуха си във възхвалата на моето име и слава. Сега вие вече ме осъзнахте, затова Аз не ще се поколебая да отсека дори собствената си ръка, ако тя стане ваш враг.

ТЕКСТ 7: Богът продължи: Тъй като съм слуга на своите предани, лотосовите ми нозе са станали толкова святи, че унищожават в един миг всички грехове, а характерът ми е станал такъв, че богинята на щастието не може да ме напусне, въпреки че Аз не съм привързан към нея, а другите възхваляват красотата ѝ и съблюдават святи обети, за да спечелят поне капчица от благоразположението ѝ.

ТЕКСТ 8: Това, което жреците предлагат в жертвения огън, една от устите ми, не ми доставя същото удоволствие, както напоените с пречистено масло ястия, предлагани в устата на брхмаите, които са ми посветили резултатите от дейностите си и винаги са удовлетворени от моя прасд.

ТЕКСТ 9: Аз съм господарят на моята вътрешна енергия, за която няма препятствия, а водата на Ганг е вода, измила нозете ми. Тя освещава едновременно трите свята и Шива, който я носи върху главата си. Щом Аз приемам праха от нозете на ваиавите и го поръсвам върху главата си, кой друг би отказал да стори същото?

ТЕКСТ 10: Брхмаите, кравите и беззащитните създания са собственото ми тяло. Хората, които заради греховете си са загубили способност да преценяват, мислят тези същества за нещо различно от мен. Тези хора са като зли змии, затова пратениците на Ямарджа, съдника на грешниците, подобно на лешояди безжалостно ги разкъсват с клюновете си.

ТЕКСТ 11: А тези, които винаги почитат брхмаите и посрещат с радостно сърце и нектарна усмивка дори тежките им слова, завладяват сърцето ми. Те се отнасят към брхмаите така, както се отнасят към мене самия, и се стараят да ги умилостивят, възхвалявайки ги с ласкави думи, както синът успокоява разгневения си баща или както Аз сега ви укротявам.

ТЕКСТ 12: Моите слуги са се отнесли зле с вас, защото не са знаели желанието на господаря си. Затова Аз ще приема като благосклонност лично към мен, ако се разпоредите те да пожънат плодовете от прегрешението си, но все пак да се върнат при мен колкото се може по-скоро и изгнанието им далеч от моята обител да не продължи дълго.

ТЕКСТ 13: Брахм продължи: Въпреки че мъдреците бяха ухапани от змията на гнева, душите им не можеха да се наситят на ласкавите думи на Бога, които озаряваха всичко и бяха по-прекрасни от низ от ведически химни.

ТЕКСТ 14: Беше им много трудно да проумеят значението на възхитителните слова на Бога, наситени с дълбок смисъл. Мъдреците ги слушаха с широко отворени уши и многократно размисляха върху тях. Но въпреки че ги чуха добре, не успяха да разберат какво възнамеряваше да прави Той.

ТЕКСТ 15: Но въпреки това четиримата мъдреци брхмаи бяха обзети от неизразимо щастие, че го виждат, и веднага почувстваха как по телата им пропълзяват тръпки. Те се обърнаха към Бога, който чрез вътрешната си енергия йога-м бе разкрил всестранното си величие на Върховна Личност, и изрекоха следните думи.

ТЕКСТ 16: Мъдреците казаха: О, Върховна Божествена Личност, не можем да разберем какво точно искаш от нас да направим – Ти си върховният господар на всички, а в същото време ни хвалиш така, сякаш сме сторили нещо добро за теб.

ТЕКСТ 17: О, Господи, Ти си върховният повелител на браминската култура. Това, че смяташ брхмаите за най-висши от всички, е пример, с който учиш другите. Всъщност не някой друг, а самият Ти си върховният обект на обожанието, и то не само за брхмаите, но и за полубоговете.

ТЕКСТ 18: От теб произлиза вечният дълг на живите същества и чрез многобройните си проявления на Божествена Личност Ти винаги защитаваш религията. Ти си крайната цел на религиозните принципи и си неизчерпаем и неизменен завинаги. Това е нашето мнение.

ТЕКСТ 19: Единствено по милостта на Бога мистиците и трансценденталистите преодоляват невежеството и слагат край на всичките си материални желания. Следователно просто не е възможно Върховният Бог да зависи от милостта на друго живо същество.

ТЕКСТ 20: Другите копнеят да посипят върху главата си праха в нозете на Лакмӣ, богинята на щастието, ала тя самата покорно чака за среща с теб, защото горещо желае да си осигури място в обителта на царя на пчелите, който кръжи около свежия гирлянд от листа на туласӣ, предложени в нозете Ти от някой благословен предан.

ТЕКСТ 21: О, Господи, Ти си необикновено привързан към дейностите на чистите си предани, ала не храниш никаква привързаност към богините на щастието, които постоянно Ти отдават трансцендентално любовно служене. Тогава как да повярваме, че се пречистваш от праха, събран от пътя, по който са минали брхмаи? И как да повярваме, че знакът Шрӣватса на твоите гърди те прославя и Ти носи щастие?

ТЕКСТ 22: О, Господи, Ти си олицетворение на религията. Затова Ти се появяваш в трите милениума и защитаваш тази вселена, населена с живи и неживи създания. Моля те, с милостта Ти, която е изтъкана от чисто добро и е извор на всички благословии, за благото на полубоговете и на два пъти родените отстрани влиянието на елементите раджас и тамас.

ТЕКСТ 23: О, Господи, Ти си покровителят на най-великите сред два пъти родените. Ако Ти не им даваш закрила, като ги обожаваш и им предлагаш мили слова, хората неминуемо ще отхвърлят благочестивия път на религията, защото в действията си те следват теб и подражават на твоите постъпки.

ТЕКСТ 24: О, Господи, Ти си източникът на всичко добро, затова не позволяваш да бъде изличен благочестивият път. За благото на човечеството чрез огромното си могъщество Ти унищожаваш всички зли сили. Ти си собственикът на трите творения и вседържителят на вселената. Смиреното Ти държание ни най-малко не намалява могъществото Ти. Нещо повече, това твое смирение е част от трансценденталните Ти забавления.

ТЕКСТ 25: О, Господи, ще приемем безрезервно всяко наказание, което пожелаеш да отсъдиш за тези две невинни създания, а също и за нас. Съзнаваме, че сме проклели две напълно безгрешни личности.

ТЕКСТ 26: Богът отвърна: О, брхмаи, знайте, че наказанието, което им отредихте, всъщност бе предварително разпоредено от мен. Затова тези двама пазачи ще пропаднат и ще се родят в демонични семейства. Ала в мислите си те ще бъдат здраво свързани с мен и тази тяхна вътрешна концентрация върху мен ще се засилва още повече от гнева им. Така не след дълго двамата отново ще се върнат при мен.

ТЕКСТ 27: Брахм каза: След като видяха Върховната Божествена Личност, Господаря на духовното царство, мъдреците напуснаха трансценденталната земя на самоозаряващата се планета Вайкуха.

ТЕКСТ 28: Мъдреците обиколиха почтително Върховния Бог, отдадоха му смирени поклони и се върнаха обратно, преизпълнени с радост, защото бяха научили за божествените качества на ваиавите.

ТЕКСТ 29: Тогава Богът рече на слугите си Джая и Виджая: Напуснете това място и не се бойте. Вечна слава на вас двамата! Въпреки че мога да обезсиля проклятието на брхмаите, Аз няма да постъпя така. Нещо повече, Аз самият дадох съгласието си всичко това да се случи.

ТЕКСТ 30: Заминаването ви от Вайкуха бе предречено още от богинята на щастието, Лакмӣ. Тя цялата кипеше от гняв, когато веднъж, при едно от завръщанията ѝ в обителта ми, вие я спряхте на портата, докато Аз спях.

ТЕКСТ 31: Богът увери двамата жители на Вайкуха, Джая и Виджая: Като упражнявате мистичната йога в настроение на гняв, вие ще се пречистите от греха, който сторихте, като не се подчинихте на брхмаите, и много бързо ще се върнете отново при мен.

ТЕКСТ 32: След този разговор, състоял се пред вратите на Вайкуха, Богът се завърна в обителта си, над която се реят безброй божествени въздушни кораби и която е ненадмината по богатство и великолепие.

ТЕКСТ 33: Но тези двама пазачи, най-достойните сред полубоговете, заради проклятието на брхмаите загубиха своята красота и се лишиха от блясъка си. И така, унили и потиснати, те напуснаха Вайкуха, обителта на Върховния Бог.

ТЕКСТ 34: И тогава, когато Джая и Виджая напуснаха обителта на Бога, сред всички полубогове, насядали в прекрасните въздушни кораби, се надигна силен вопъл на съжаление.

ТЕКСТ 35: Брахм продължи: Сега тези двама главни пазачи на Божествената Личност са в утробата на Дити, заченати от могъщото семе на Кашяпа Муни.

ТЕКСТ 36: Могъществото на тези близнаци асури (демони) е това, което ви плаши, то е, което изчерпва вашата сила. Но не е по силите ми да сторя нищо, защото самият Бог пожела всичко това да се случи.

ТЕКСТ 37: Скъпи синове, Богът е господар на трите гуи на материалната природа и е отговорен за сътворението, поддържането и унищожението на вселената. Дори тези, които съвършено са овладели йога, трудно могат да разберат необикновената му съзидателна енергия, йога-м. Тази най-древна Божествена Личност сама ще дойде да ни спаси. Какво можем да постигнем ние, като размишляваме над случилото се?