ТЕКСТ 12
тан ме сва-бхартур авасям алакамау
юмад-вятикрама-гати пратипадя садя
бхӯйо мамнтикам ит тад ануграхо ме
ят калпатм ачирато бхтайор вивса
тат – затова; ме – мои; сва-бхарту – на своя господар; авасям – желанието; алакамау – не са знаели; юмат – срещу вас; вятикрама – оскърбление; гатим – резултат; пратипадя – да пожънат; садя – веднага; бхӯя – отново; мама антикам – близо до мен; итм – да получа; тат – тази; ануграха – благосклонност; ме – към мен; ят – която; калпатм – нека се уреди; ачирата – не дълго; бхтайо – на тези двама слуги; вивса – изгнание.
Моите слуги са се отнесли зле с вас, защото не са знаели желанието на господаря си. Затова Аз ще приема като благосклонност лично към мен, ако се разпоредите те да пожънат плодовете от прегрешението си, но все пак да се върнат при мен колкото се може по-скоро и изгнанието им далеч от моята обител да не продължи дълго.
От тези думи можем да разберем колко силно е желанието на Бога да върне своя слуга обратно във Вайкуха. Тази случка е потвърждение на думите, че човек, който веднъж е влязъл във Вайкуха, повече никога не пада обратно в материалния свят. Произшествието, което се случило с Джая и Виджая, не било падане, то било неочакван инцидент. И Богът винаги се стреми колкото се може по-скоро да върне тези свои предани обратно във Вайкуха. От всичко дотук можем да заключим, че между Бога и преданите е невъзможно да има недоразумения, но когато има неразбирателство между самите предани, те ще трябва да изтърпят последиците от действията си, въпреки че това страдание не трае дълго. Богът е толкова милостив към своите предани, че поел върху себе си цялата отговорност за прегрешението на пазачите и помолил мъдреците да им дадат възможност скоро да се завърнат във Вайкуха.