ТЕКСТ 17
брахмаяся пара даива
брхма кила те прабхо
випр дева-девн
бхагавн тма-даиватам
брахмаяся – на върховния повелител на браминската култура; парам – най-висшето; даивам – положение; брхма – брхмаите; кила – за да учиш другите; те – твой; прабхо – о, Господи; випрм – на брхмаите; дева-девнм – обожаван от полубоговете; бхагавн – Върховната Божествена Личност; тма – азът; даиватам – обект на обожание.
О, Господи, Ти си върховният повелител на браминската култура. Това, че смяташ брхмаите за най-висши от всички, е пример, с който учиш другите. Всъщност не някой друг, а самият Ти си върховният обект на обожанието, и то не само за брхмаите, но и за полубоговете.
В Брахма сахит недвусмислено се казва, че Върховната Божествена Личност е причината на всички причини. Безспорно, в този свят има много полубогове, главни сред които са Брахм и Шива. Но Бог Виу е господар дори на Брахм и Шива, какво да говорим за брхмаите в материалния свят. Както ще открием в Бхагавад-гӣт, Върховният Бог се отнася с голяма благосклонност към всички дейности, съответстващи на принципите на браминската култура, т.е. Той цени контрола над сетивата и ума, чистотата, търпението, вярата в писанията, практическото и теоретичното знание. Богът е Свръхдушата у всички. В Бхагавад-гӣт се казва, че Той е източникът на всички проявления, следователно Той е източникът и на Брахм и Шива.