No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 20

я ваи вибхӯтир упатй анувелам аняир
артхртхибхи сва-ширас дхта-пда-реу
дханрпитгхри-туласӣ-нава-дма-дхмно
лока мадхуврата-патер ива кма-н

ям – когото; ваи – със сигурност; вибхӯти – Лакмӣ, богинята на щастието; упати – чака; анувелам – рядко; аняи – от другите; артха – материални удобства; артхибхи – от тези, които желаят; сва-ширас – върху собствените им глави; дхта – приемайки; пда – на нозете; реу – праха; дханя – от преданите; арпита – предложени; агхри – в нозете Ти; туласӣ – от листата на туласӣ; нава – свеж; дма – около гирлянда; дхмна – да има място; локам – мястото; мадху-врата-пате – на царя на пчелите; ива – като; кма-н – иска да си осигури.

Другите копнеят да посипят върху главата си праха в нозете на Лакмӣ, богинята на щастието, ала тя самата покорно чака за среща с теб, защото горещо желае да си осигури място в обителта на царя на пчелите, който кръжи около свежия гирлянд от листа на туласӣ, предложени в нозете Ти от някой благословен предан.

Както сме споменавали и преди, туласӣ е постигнала всичките си изключителни качества благодарение на това че я поставят в лотосовите нозе на Бога. Сравнението в тази строфа е много хубаво. Както царят на пчелите кръжи около листата на туласӣ, предложени в лотосовите нозе на Бога, така Лакмӣ, богинята, към която се стремят полубоговете, брхмаите, ваиавите и всички останали, постоянно отдава служене в лотосовите нозе на Бога. И така, следва да заключим, че никой не може да бъде благодетел на Бога, напротив, всеки е слуга на неговия слуга.

« Previous Next »