ТЕКСТ 29
бхагавн анугв ха
та м бхаиам асту шам
брахма-теджа самартхо 'пи
ханту неччхе мата ту ме
бхагавн – Върховната Божествена Личност; анугау – на двамата си слуги; ха – каза; там – напуснете това място; м – нека няма; бхаишам – страх; асту – нека има; шам – щастие; брахма – на брхмаа; теджа – проклятието; самартха – съм способен; апи – дори; хантум – да обезсиля; на иччхе – не желая; матам – одобрено; ту – напротив; ме – от мен.
Тогава Богът рече на слугите си Джая и Виджая: Напуснете това място и не се бойте. Вечна слава на вас двамата! Въпреки че мога да обезсиля проклятието на брхмаите, Аз няма да постъпя така. Нещо повече, Аз самият дадох съгласието си всичко това да се случи.
Както обяснихме в коментара към текст 26, всичко, което се случило, било според замисъла на самия Бог. В нормални обстоятелства е невъзможно четиримата мъдреци да се ядосат на пазачите чак до такава степен или някой да се върне от Вайкуха, след като вече се намира там. И така, всички тези събития били замислени лично от Бога, за да могат да се осъществят забавленията му в материалния свят. Тук Той открито казва, че всичко е станало с негово съгласие. В противен случай е напълно невъзможно жители на Вайкуха да се върнат в материалния свят само заради проклятието на неколцина брхмаи. Богът дори благославя „виновниците“: „Вечна слава на вас двамата!“ Преданият, който веднъж е приет от Бога, никога няма да пропадне. Това е поуката от тази случка.