No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 5

ян-нмни ча гхти
локо бхтйе ктгаси
со 'сдху-вдас тат-кӣрти
ханти твачам ивмая

ят – на когото; нмни – имената; ча – и; гхти – приемат; лока – обикновените хора; бхтйе – когато слугата; кта-гаси – е извършил нещо лошо; са – това; асдху-вда – обвиняват; тат – на този човек; кӣртим – репутацията; ханти – унищожава; твачам – кожата; ива – като; мая – проказа.

Лошата постъпка, извършена от слугата, кара хората да обвиняват господаря му, както бялата проказа, засегнала някоя част на тялото, се разнася по цялата кожа.

От тази строфа следва, че ваиавите винаги трябва да са безупречни. В Бхгаватам се казва, че човек, който е станал ваиава, е придобил всички положителни качества на полубоговете. В Чайтаня чаритмта са изброени двайсет и шест такива качества. Преданият винаги трябва да се стреми успоредно с напредъка си в Ка съзнание да развива и качествата на истински ваиава. Той трябва да е безупречен, защото всяко оскърбление, извършено от него, е драскотина върху Върховната Божествена Личност. Негов дълг е винаги да бъде внимателен в отношенията си с другите, и особено в отношенията си с другите предани на Бога.

« Previous Next »