ТЕКСТ 5
ян-нмни ча гхти
локо бхтйе ктгаси
со 'сдху-вдас тат-кӣрти
ханти твачам ивмая
ят – на когото; нмни – имената; ча – и; гхти – приемат; лока – обикновените хора; бхтйе – когато слугата; кта-гаси – е извършил нещо лошо; са – това; асдху-вда – обвиняват; тат – на този човек; кӣртим – репутацията; ханти – унищожава; твачам – кожата; ива – като; мая – проказа.
Лошата постъпка, извършена от слугата, кара хората да обвиняват господаря му, както бялата проказа, засегнала някоя част на тялото, се разнася по цялата кожа.
От тази строфа следва, че ваиавите винаги трябва да са безупречни. В Бхгаватам се казва, че човек, който е станал ваиава, е придобил всички положителни качества на полубоговете. В Чайтаня чаритмта са изброени двайсет и шест такива качества. Преданият винаги трябва да се стреми успоредно с напредъка си в Ка съзнание да развива и качествата на истински ваиава. Той трябва да е безупречен, защото всяко оскърбление, извършено от него, е драскотина върху Върховната Божествена Личност. Негов дълг е винаги да бъде внимателен в отношенията си с другите, и особено в отношенията си с другите предани на Бога.