ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Шрӣ Маитрея каза: Като чу думите на създателя Брахм, които бяха свободни от всякакви греховни подбуди и бяха сладки като нектар, Богът се засмя от сърце и прие молитвата му с поглед, преизпълнен с любов.

ТЕКСТ 2: Богът, който се бе появил от ноздрата на създателя Брахм, скочи и замахна с боздугана си към брадичката на врага, демона Хирака, който безстрашно се разхождаше пред него.

ТЕКСТ 3: Но боздуганът на Бога срещна боздугана на демона, удари се в него и изплъзвайки се от ръката му, полетя надолу, въртейки се с всичка сила. Това беше поразително зрелище, защото докато летеше надолу, великолепният боздуган сияеше ослепително и оставяше след себе си светла диря.

ТЕКСТ 4: Въпреки че сега разполагаше с прекрасна възможност много лесно да удари невъоръжения си противник, демонът предпочете да спази правилата на двубоя, с което още повече разпали яростта на Върховния Бог.

ТЕКСТ 5: Когато боздуганът на Бога падна на земята, сред тълпата от полубогове и и, които наблюдаваха боя, се надигнаха тревожни викове. Божествената Личност оцени пристрастието на демона към справедливостта и повика своя диск Сударшана.

ТЕКСТ 6: Когато дискът засвистя в ръцете на Бога и Той се хвърли в ръкопашен бой с главния си служител от Вайкуха, който сега се бе родил като Хирака, нечестивия син на Дити, от всички посоки долетяха възклицанията на тези, които наблюдаваха битката от въздушните кораби. Те не познаваха истинската природа на Бога, затова отчаяно викаха: „Дано победиш! О, молим те, унищожи го! Не си играй повече с него!“.

ТЕКСТ 7: Когато видя, че Варха, Божествената Личност, който имаше очи с формата на листа от лотосов цвят, стои пред него във войнствена поза, въоръжен с диска си Сударшана, демонът се преизпълни със злоба и негодувание. Той започна да съска като змия и от ярост да хапе устните си.

ТЕКСТ 8: Демонът, който имаше ужасяващи зъби, впи поглед в Божествената Личност, сякаш искаше да я изпепели. После скочи високо във въздуха и стоварвайки боздугана си върху Бога, изкрещя: „Убих те!“.

ТЕКСТ 9: О, святи Видура, докато врагът му го наблюдаваше, Богът в образа си на глиган, наслаждаващият се на всички жертвоприношения, като на шега отклони боздугана с левия си крак, въпреки че той връхлетя върху него със силата на мощен ураган.

ТЕКСТ 10: Тогава Богът каза: „Вземи оръжието си и пак опитай, щом толкова желаеш да ме победиш!“. Предизвикан от тези думи, демонът отново изрева гръмогласно и запрати боздугана си към Бога.

ТЕКСТ 11: Когато видя летящия към него боздуган, Богът, без да се помръдне, го улови със същата лекота, с която Гаруа, царят на птиците, би хванал някоя змия.

ТЕКСТ 12: Това накърни воинската чест на великия демон, който се почувства унизен и започна да губи самоувереност. И когато Богът лично му подаде боздугана, Той не пожела да си го вземе обратно.

ТЕКСТ 13: Тогава той взе един тризъбец, който бе ненаситен като пламтящ огън, и подобно на човек, който се подлага на отречение само за да стори зло на някой свят брхмаа, го запрати срещу Бога, наслаждаващия на всички жертвоприношения.

ТЕКСТ 14: Могъщият демон метна с всичка сила тризъбеца си, който засия ярко в небето, ала с острия си диск Сударшана Божествената Личност раздроби оръжието на парчета, както Индра отсече крилото на Гаруа.

ТЕКСТ 15: Демонът освирепя от ярост, когато дискът на Божествената Личност насече тризъбеца му. Той се втурна към Бога със силен рев и удари с коравия си юмрук широките му гърди, белязани със знака Шрӣватса, след което изчезна от погледа.

ТЕКСТ 16: От този удар на демона, о, Видура, Богът, който се бе появил в образа на първия глиган във вселената, не изпита ни най-малка болка, сякаш слон бе ударен с венец от цветя.

ТЕКСТ 17: Тогава демонът прибягна до най-различни свръхестествени хитрости с надеждата да победи Божествената Личност, Господаря на йога-м. Когато видяха това, хората истински се разтревожиха и помислиха, че е дошло времето за разрушението на вселената.

ТЕКСТ 18: От всички посоки задухаха ураганни ветрове, които носеха облаци прах и градушка, обвиващи всичко в непрогледен мрак. Отвсякъде се сипеше дъжд от камъни, сякаш хвърляни от невидим катапулт.

ТЕКСТ 19: Небесните светила в космоса се скриха зад плътните облаци, които покриваха небосвода, раздиран от светкавици и гръмотевици. От небето вместо дъжд валяха гной, косми, кръв, изпражнения, урина и кости.

ТЕКСТ 20: О, безгрешни Видура, планините мятаха различни оръжия, появиха се голи демоници с разпуснати коси и въоръжени с тризъбци.

ТЕКСТ 21: Орди от кръвожадни яки и ркаси, пеши или препускащи на коне, слонове и колесници, огласяха въздуха с груби дивашки крясъци.

ТЕКСТ 22: Тогава Богът, наслаждаващият се на всички жертвоприношения, изстреля любимия си Сударшана, който можеше да разруши магичните образи, създадени от демона.

ТЕКСТ 23: В този миг сърцето на Дити, майката на Хирака, неочаквано трепна. Тя си спомни думите на Кашяпа, своя съпруг, и от гърдите ѝ потече кръв.

ТЕКСТ 24: Когато видя, че магиите му са унищожени, демонът отново се появи пред Кешава, Божествената Личност, и кипейки от ярост, се опита да го обхване в прегръдките си и да го смаже. Ала за свое най-голямо удивление той откри, че Богът остава извън обятията му.

ТЕКСТ 25: Тогава демонът започна да удря Бога със стоманените си юмруци, но Бог Адхокаджа го перна в основата на ухото както Индра, царят на Марутите, удари демона Втра.

ТЕКСТ 26: Въпреки че непобедимият Бог го удари с явно безразличие, демонът се превъртя няколко пъти. Очите му се изцъклиха и изскочиха от орбитите си и той падна възнак, мъртъв, със строшени ръце и крака и разпилени коси, подобно на огромно дърво, изкоренено от вихъра.

ТЕКСТ 27: Аджа (Брахм) и останалите веднага пристигнаха, за да видят как демона с ужасяващи зъби сега лежи на земята, прехапал устни. Блясъкът на лицето му бе непомръкнал и Брахм удивено възкликна: „О, кой би могъл да срещне такава благословена смърт!“.

ТЕКСТ 28: Брахм продължи: Той бе ударен от предния крак на Бога, върху когото йогӣте, търсещи освобождение от илюзорните си материални тела, медитират в уединение и мистичен транс. Този син на Дити, който бе като скъпоценен камък сред останалите синове, напусна тленната си обвивка, като гледаше лицето на Бога.

ТЕКСТ 29: Двамата лични слуги на Върховния Бог бяха прокълнати и затова сега са обречени да се раждат в демонични семейства, ала след няколко такива раждания те отново ще заемат първоначалната си позиция.

ТЕКСТ 30: Полубоговете се обърнаха към Бога: Отдаваме на теб смирените си почитания! Ти си този, който се наслаждава на всички жертвоприношения, а сега, за да запазиш вселената, си приел формата на глиган, изтъкана от чисто добро. За наше щастие демонът, който измъчваше световете, намери гибелта си от твоята ръка и сега ние сме спокойни, о, Господи, изпълнени с преданост към лотосовите Ти нозе.

ТЕКСТ 31: Шрӣ Маитрея продължи: Когато уби страшния демон Хирака, Върховният Бог Хари, праотецът на всички глигани, се завърна в своята лична обител, където тече непрекъснат празник. Всички полубогове, оглавявани от Брахм, възхваляваха Бога.

ТЕКСТ 32: Маитрея продължи: О, скъпи Видура, описах ти как Богът, Върховната Личност, се появи като инкарнация, приел формата на първия глиган във вселената, и как уби във велико сражение демона, който имаше нечувана сила, като че ли той беше проста играчка. Разказах ти тази история така, както съм я чул от моя духовен учител.

ТЕКСТ 33: Шрӣ Сӯта Госвмӣ продължи: Скъпи брхмае, докато слушаше разказа за забавленията на Върховната Божествена Личност от мъдреца Каурава (Маитрея), който бе напълно авторитетен източник, Катт (Видура), великият предан на Бога, изпитваше истинско трансцендентално блаженство и остана много доволен.

ТЕКСТ 34: Какво да говорим за забавленията на Бога, чиито гърди са белязани със знака Шрӣватса – хората могат да изпитат трансцендентално блаженство дори когато слушат за деянията на преданите му, чиято слава наистина е безсмъртна.

ТЕКСТ 35: Божествената Личност спаси царя на слоновете, когато той, нападнат от алигатор, съсредоточи ума си върху лотосовите нозе на Бога. Слониците, които го съпровождаха, стенеха и плачеха, но Богът ги спаси от надвисналата опасност.

ТЕКСТ 36: Коя благодарна душа не би служила с любов на такъв велик господар като Божествената Личност? Чистите предани, които се обръщат за закрила единствено към Бога, лесно могат да го удовлетворят, докато за грешниците е почти невъзможно да заслужат милостта му.

ТЕКСТ 37: О, брхмаи, всеки, който с наслада слуша или преразказва чудния разказ за това, как Богът се въплъти в образа на глиган и уби демона Хирака, за да спаси света, тозчас се освобождава от последиците на греховете си дори ако е станал причина за смъртта на някой брхмаа.

ТЕКСТ 38: Това свещено сказание дарява слушателя с добродетели, богатство, слава и дълголетие и изпълнява всички желания. На бойното поле то влива сила във всички членове и жизненоважни органи на воина. Който слуша това повествование в последния миг от живота си, достига върховната обител на Бога, скъпи Шаунака.