ТЕКСТ 14
тад оджас даитя-мах-бхарпита
чаксад анта-кха удӣра-дӣдхити
чакреа чиччхеда ништа-немин
харир ятх тркя-пататрам уджджхитам
тат – този тризъбец; оджас – с всичка сила; даитя – сред демоните; мах-бхаа – от могъщия воин; арпитам – метна; чаксат – блестящ; анта-кхе – насред небето; удӣра – увеличи; дӣдхити – сияние; чакреа – с диска Сударшана; чиччхеда – Той насече на парчета; ништа – остър; немин – ръб; хари – Индра; ятх – като; тркя – на Гаруа; пататрам – крилото; уджджхитам – отсече.
Могъщият демон метна с всичка сила тризъбеца си, който засия ярко в небето, ала с острия си диск Сударшана Божествената Личност раздроби оръжието на парчета, както Индра отсече крилото на Гаруа.
Случката с Гаруа и Индра, която се споменава тук, е следната. Веднъж Гаруа, носачът на Бога, грабнал от ръцете на полубоговете в рая една делва с нектар, за да освободи майка си Винат, която станала робиня на неговата мащеха Кадрӯ, майката на змиите. Щом научил за произшествието, небесният цар Индра хвърлил мълнията си по Гаруа. В знак на уважение към непобедимото оръжие на Индра, въпреки че е неуязвим, защото носи на раменете си самия Бог, Гаруа пуснал едното си крило и то било насечено на парчета от мълнията. Жителите на висшите планети са толкова благородни, че дори по време на битка спазват законите на честта. В този случай Гаруа искал да уважи Индра. Той знаел, че оръжието на Индра трябва да порази някаква цел и затова предложил крилото си.