No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 7

са та нишмтта-ратхгам аграто
вявастхита падма-палша-лочанам
вилокя чмара-париплутендрийо
ру сва-данта-ччхадам дашач чхвасан

са – този демон; там – Върховната Божествена Личност; нишмя – като видя; тта-ратхгам – въоръжен с диска Сударшана; аграта – пред него; вявастхитам – застанал в поза; падма – лотосов цвят; палша – листенца; лочанам – очи; вилокя – като видя; ча – и; амара – с негодувание; париплута – преизпълниха се; индрия – сетивата му; ру – яростно; сва-данта-чхадам – собствените си устни; дашат – хапеше; швасан – съскайки.

Когато видя, че Варха, Божествената Личност, който имаше очи с формата на листа от лотосов цвят, стои пред него във войнствена поза, въоръжен с диска си Сударшана, демонът се преизпълни със злоба и негодувание. Той започна да съска като змия и от ярост да хапе устните си.

« Previous Next »