ТЕКСТ 16
тася нбхер абхӯт падма
сахасрркору-дӣдхити
сарва-джӣваникяуко
ятра сваям абхӯт свар
тася – на Бога; нбхе – от пъпа; абхӯт – поникна; падмам – лотос; сахасра-арка – хиляди слънца; уру – повече; дӣдхити – с ослепително великолепие; сарва – всички; джӣва-никя – вместилище на обусловени души; ока – място; ятра – откъдето; сваям – той самият; абхӯт – произлезе; сва-р – всемогъщият (Брахм).
От пъпа на Божествената Личност Гарбходака-шйӣ Виу поникна лотосов цвят, който сияеше с великолепието на хиляда ослепително блестящи слънца. В този лотос бяха поместени всички обусловени души и първото живо същество, което се появи от него, бе всемогъщият Брахм.
От тази строфа става ясно, че обусловените души, които след унищожението на последното творение пребивават в непроявено състояние вътре в тялото на Божествената Личност, се появяват в съвкупната форма на вселенския лотос. Този лотос се нарича хираягарбха. Първото появило се живо същество бил Брахм, който можел да сътвори останалата част от проявената вселена. В описанието на лотоса тук се казва, че той сияел с великолепието на хиляди ослепително блестящи слънца. Този факт идва да покаже, че живите същества, тъй като са неотделими частици от Върховния Бог, притежават същите качества като него – Богът също излъчва от тялото си сияние, наречено брахмаджьоти. Тази строфа е поредното потвърждение на описанията на Вайкухалока, съдържащи се в Бхагавад-гӣт и в други ведически произведения. Във Вайкуха, в духовния свят, няма нужда от светлината на Слънцето и на Луната, на електричеството и огъня. Там всяка планета сияе със собствена светлина подобно на Слънцето.