No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 28

со 'вадхрся крпая
вивиктдхтма-даршана
вимучтма-тану гхорм
итй укто вимумоча ха

са – Върховният Бог; авадхря – разбирайки; ася – на Брахм; крпаям – нещастието; вивикта – без съмнение; адхтма – мислите на другите; даршана – този, който вижда; вимуча – остави; тма-танум – твоето тяло; гхорм – нечисто; ити укта – така нареди; вимумоча ха – Брахм го остави.

Богът, за който мислите на другите са открити, разбра страданието на Брахм и каза: „Остави това нечисто тяло“. И когато чу повелята на Бога, Брахм напусна тялото си.

Тук Богът е наречен с думата вивиктдхтма-даршана. Ако има някой, който наистина може да разбере чуждата мъка, това е самият Бог. Когато човек страда и търси помощ от някой приятел, приятелят често се оказва неспособен да разбере цялата дълбочина на неговото страдание. Но това не е трудно за Върховния Бог. Под формата на Парамтм Той се намира в сърцето на всяко живо същество и вижда ясно истинските причини за страданията му. В Бхагавад-гӣт Богът казва: сарвася чха хди саннивиа – „Аз се намирам във всяко сърце и на мен се дължат паметта и забравата“. Когато изцяло се предаде на Върховния Бог, човек открива, че Той е в сърцето му. Богът ни подсказва как да избегнем всички опасности и как да го постигнем чрез предано служене. В случая обаче Той казал на Брахм да напусне тялото си, защото от него било възникнало демоничното начало. Според Шрӣдхара Свмӣ, когато се казва, че Брахм периодично сменя тялото си, това не означава, че той наистина го напуска. По-скоро той изоставя определен манталитет. Умът е финото тяло на живото същество. Понякога се случва да ни обсеби някоя греховна мисъл и ако успеем да я прогоним, може да се каже, че сме сменили тялото си. Умът на Брахм не бил в много подходящо състояние, когато той създавал демоните. Той изглежда бил изпълнен със страст, защото по онова време цялото творение било под влиянието на страстта. Затова и синовете, които се родили от Брахм, били преизпълнени със страст. Оттук следва, че бащата и майката трябва да са много внимателни, когато зачеват деца. Характерът на детето зависи от нагласата на ума на родителите по време на зачатието. Затова Ведите препоръчват да се извършва гарбхдхна-саскра – специален обред, свързан със създаването на детето. Преди да зачене дете, човек трябва да одухотвори и пречисти възбудения си ум. Ако по време на зачатието мисълта на родителите е насочена към лотосовите нозе на Бога, ще се родят благочестиви деца, които по-късно ще станат предани. А когато в обществото преобладават благочестивите хора, демоничните склонности не са в състояние да предизвикват беди и нещастия.

« Previous Next »