ТЕКСТ 28
со 'вадхрся крпая
вивиктдхтма-даршана
вимучтма-тану гхорм
итй укто вимумоча ха
са – Върховният Бог; авадхря – разбирайки; ася – на Брахм; крпаям – нещастието; вивикта – без съмнение; адхтма – мислите на другите; даршана – този, който вижда; вимуча – остави; тма-танум – твоето тяло; гхорм – нечисто; ити укта – така нареди; вимумоча ха – Брахм го остави.
Богът, за който мислите на другите са открити, разбра страданието на Брахм и каза: „Остави това нечисто тяло“. И когато чу повелята на Бога, Брахм напусна тялото си.
Тук Богът е наречен с думата вивиктдхтма-даршана. Ако има някой, който наистина може да разбере чуждата мъка, това е самият Бог. Когато човек страда и търси помощ от някой приятел, приятелят често се оказва неспособен да разбере цялата дълбочина на неговото страдание. Но това не е трудно за Върховния Бог. Под формата на Парамтм Той се намира в сърцето на всяко живо същество и вижда ясно истинските причини за страданията му. В Бхагавад-гӣт Богът казва: сарвася чха хди саннивиа – „Аз се намирам във всяко сърце и на мен се дължат паметта и забравата“. Когато изцяло се предаде на Върховния Бог, човек открива, че Той е в сърцето му. Богът ни подсказва как да избегнем всички опасности и как да го постигнем чрез предано служене. В случая обаче Той казал на Брахм да напусне тялото си, защото от него било възникнало демоничното начало. Според Шрӣдхара Свмӣ, когато се казва, че Брахм периодично сменя тялото си, това не означава, че той наистина го напуска. По-скоро той изоставя определен манталитет. Умът е финото тяло на живото същество. Понякога се случва да ни обсеби някоя греховна мисъл и ако успеем да я прогоним, може да се каже, че сме сменили тялото си. Умът на Брахм не бил в много подходящо състояние, когато той създавал демоните. Той изглежда бил изпълнен със страст, защото по онова време цялото творение било под влиянието на страстта. Затова и синовете, които се родили от Брахм, били преизпълнени със страст. Оттук следва, че бащата и майката трябва да са много внимателни, когато зачеват деца. Характерът на детето зависи от нагласата на ума на родителите по време на зачатието. Затова Ведите препоръчват да се извършва гарбхдхна-саскра – специален обред, свързан със създаването на детето. Преди да зачене дете, човек трябва да одухотвори и пречисти възбудения си ум. Ако по време на зачатието мисълта на родителите е насочена към лотосовите нозе на Бога, ще се родят благочестиви деца, които по-късно ще станат предани. А когато в обществото преобладават благочестивите хора, демоничните склонности не са в състояние да предизвикват беди и нещастия.